Ай уил олуейс лав ю – Уитни Хюстън (Саундтрак от „Бодигард”) (анализ)

Ай уил олуейс лав ю – Уитни Хюстън (Саундтрак от „Бодигард”)

  Като една от най-известните романтични песни, саундтракът от бруталния филм „Бодигард” неочаквано разби класациите по количество разревани танцуващи блус двойки за десетилетието (става въпрос за 90-те, новата награда принадлежи на Тони Стораро и невероятният му хит „Отличен 6” – но там обикновено хората плачат за вечно изплъзващата се шестица). Парчето е изпълнено от изящната негърка Уитни Хюстън, която пее с такава болка, защото сигурно я бие мъжът й.

  Песента започва с кратка интермедия, в която акапелно се изпълнява следният текст:

Ако аз трябва да остана,

Аз бих била само в твоя път.

Затова ще вървя,  но знам,

Ще си мисля за теб всяка стъпка от пътя.

  Тук вече дамите с по-слаби сърца се разплакват, защото усещат трагизма, който струи от горните редове, а тези, които имат слаби стомаси получават разстройство. 

  Обезсърчените дами се нуждаят от принц, който да им помогне да преодолеят тежката душевна мъка, която е настанала, затова и сега е моментът кавалерите да поканят партньорките си на танц. За по-залюхавите остава припевът, но ако и него изпуснете, вече нямате шанс.

И а-а-а-а-аз винаги ще те оби-и-и-и-чам.

Винаги ще те оби-и-и-и-чам.

Ти, мое съкровище, ти. Хм-м-м.

  Припевът е изпълнен с една леко доловима извивка и с едва забележимо удължаване на гласните. Хубаво е в този момент да водите дамата към дансинга, това ще й вдъхне кураж. Още по-хубаво е на дансинга вече да ви очакват други двойки – така партньорката ви ще се нахъси и в спортната си злоба и меракът да се докаже пред приятелките си може и да ви настъпва по-малко.

  Когато започва първят куплет, отпуснете се в ръцете на жената. Тя ще бъде твърде съкрушена от текста и мелодията и няма да има останали нерви, за да ви търпи да я водите.

 

Сладкокисели спомени

Само това си взимам с мен.

Айде, чао. Моля, не реви.

И двамата знаем, че не съм това, което ти трябва-а-а-а...

  Почитателите на китайското ядене могат да огладнеят при тези редове, както и да се възмутят как може така да се  омаловажават сладкокиселите неща.

  Разбира се, жените обаче чуват само пасажа „Не реви”. И се разревават още по-силно. Носете си кърпички за всеки случай, но имайте предвид, че някои дами имат навика да се бършат в сакото на кавалера си.

  Следва едно мощно изпълнение на припева, от което повечето от вас могат съвсем спокойно и неусетно да оглушеят. Това би било жалко, тъй като няма да можете да се насладите на разбиващото соло на саксофон, което напомня малко саундтрака от „Алф”.

  После наред е безкрайно повторение на припева – но не унивайте! Дори и да ви писне, дръжте здраво дамата си, за да не припадне от растящото напрежение. Дори това да не се случи, самоокуражавайте се с мисълта, че песента все някога ще свърши.

  Според дългогодишния опит на учения, 98% от жените безрезервно вярват във възможността думите от този текст да се сбъднат. Уви, 60% от тези жени се разочароват, другите 38% пък твърдят, че са били пияни. Лошото е, че има и мъже, които вярват в този текст. Те няма нужда да казват, че са пияни.  

  Като цяло песента е написана във връзка с вечната тема за нещастната любов. Старата Уитни се чувства обидена, че винаги ще обича своя „дарлинг”, а той нея – не (когато хванала мъжа си да й изневерява с морското свинче на съседите, Уитни се обърнала към своето куче – пуделът Джордж. Той успял да я утеши- пуснал в клетката на домашния любимец на съседите два глигана и когато мъжът на Уитни дошъл да се позабавлява, те топло го посрещнали за четворка белот). В депресията си изпълнява парчето с финес и лекота, присъщи на Йорданка Христова. С множество извивки и сложни певчески фигури, песента прелива от трагизъм и се изпълнява от фа мажор.