15-ти септември за едно примерно модерно момиче (дневник)

15-ти септември за едно примерно модерно момиче

Мило дневниче,

Тфа просто не е истина! Напрао ше се застрелям от кеф!  Приеха ме във френската за осми клас и ся мама ше ми купи баси и яките кецки. Такива със зеленко отстрани и розово отгоре. Напрао момчетата в даскалото ше ги подлудя. Е, верно ся, че балът ми е 28, ама за сметка на тфа бюста ми е 83 - шсе преживее. Чудя се ся кфи ли ше са момчетата в класа. Чувала съм, че във френската винаги има много яки пичове, щото момичетата трябва да си упражняват френския. Нали е езикът на любофта?  Аз дося добре съм се оправяла с езика, значи сигурно ше съм добра ученичка. Пък и сестра ми наскоро завърши Френска фиолгя(тфа не знам как се пише още, малка съм за тея думи) и ми каза, че френският е лесен. Само въртиш езика, вика, и смучеш буквите. Аз тренирах в Созопол, като смуках буквите от табелата, ама получих херпес. Ся ше видим кфо ше стане. Стискай палци!

Мило дневниче,

На 15ти септември беше тъпо. Нещо ни събраха там цялото даскало, държаха някви речи там едни кисели зелки,въобщеее... Умрях от скука. Аз си мислех, че гимназията е по-така, по-весело. Че ше става купон.  Ама йок будала, както казват по телевизията. Не знам какво значи, ама беше нещо гадно, щото Аслъ се разплака, като й го казаха.

Обаче какви момчета имаааааааа... Напрао чук! Значи влизам си аз в стаята, в 8ми ''де'', и кво да видя? Не е Брад Пит, не е Джордж Клуни! По-хубав е даже и от Тони Стораро! Ама един такъв, красавец, с големи рамена и много секси задник. Направо ми спря въздуха - то си е биология тва! Не знам как си стигнах до чинчето. Почна да ми се оправя настроението с такъв секси съученик. Вече имам план как да го спечеля!

Мило дневниче,

Баси разочарованието. Секси съученикът се оказа учителят по физическо. Разбрах го, докато си упражнявах френския с него в съблекалнята. Напрао ми се разби сърчицето ми разби. А се оказа, че ми е и класна. Кошмар!

Оплаках се на новата приятелка - Стефка. А тя вика 'Няма страшно, миличка, остави го тоя, всеки може да види ква хубавица си. Е къде е Мишо, вика, той много си е паднал по тебе, а не  е лошо момче'. Да бе! Мене не ми пука колко си е паднал Мишо по мене. Той е нисък, дебел и с афта, а класната е висок, снажен и прекрасен. То е като да избираш между трабант и порше. 

Поканиха ме на купон едни момчета от 12ти клас. Дано да имат водка, че нещо много ми е паднало самочувствието.

Мило дневниче,

Никога повече няма да ходя на купони! Отивам аз, а то се оказа, че е на някъв мизерен таван и се спънах в 2-3 клошаря, докато се кача до горе. Тамън да се откажа, и вратата пред мене се отваря и няква ръка ме дръпва вътре.

В началото като влязох, вътре беше като началото на концерта на Миро от 'Каризма'. Яко пушек! Ама нищо не се вижда! Дадоха ми някъв противогаз и ми казаха, че е специално за осмокласници и лека-полека почнах да свиквам. Гледам, сичките там насядали по турски на земята и пушат. Ама страшна воня се разнася! Направо ми се насълзиха очите! Преди един месец четох едно интервю в Космополитан с Виктория Бекъм. Тя разправя там, че Дейвид като си свали чорапите след тренировка - няма такъв ужас. Разбрах я на този купон. Ама нищо де, имаше водка.

Изпихме ние по една чашка и решиха да ни водят на ледената пързалка. Аз никога не бях ходила и се навих. Най-голямата грешка в живота ми!

Само като се качих на тея кънки разбрах, че ще умра. То не се хлъзга, не се пързаля, направо е ужас! Обаче те ме навиваха и аз кво да правя, трябваше да се кача. И тва вече само моят късмет може да е. Задърпаха ме там по пързалката а аз пищя, та се късам. То не че ме беше страх, ама ми идваше отвътре да пищя. По едно време обаче прегракнах и те решиха, че съм му хванала цаката. Пуснаха ме. Единственото, което помня, е как ледът се приближава с голяма скорост към красивото ми личице, все едно иска да ме целува. И аз се сетих за класната. После е черно, ама не онова кофти черно, а едно приятно такова, с мисълта за класната, който се грижи за мен.

Свестих се в Пирогов. Вместо класната, до мен стоеше дебела медицинска сестра с мустаци, а Стефка седеше до леглото и се късаше от рев. Беше решила, че съм умряла, милата. И аз тамън да й кажа, че съм добре, усетих, че нещо не е наред.

Ръката ми автоматически провери как ми е косата. Беше окей. Отдъхнах си. Това беше последното отдъхване в живота ми. Започнах да проверявам останалите части от прекрасното си лице. Накратко: липсваха ми четири зъба и половин ухо, бях си одраскала бузката и нослето ми беше станало като зурла. На снимките приличах на лош колаж на Силвестър Сталоун. А Стефка седи отстрани и реве.

Мило дневниче,

Взех решение. Животът не е за мен. Аз съм по-красива и по-умна от всичко на тази планета. Вярно, че още не съм завършила осми клас, но си имам природна интелигентност. Мисля, че Господ се нуждае от булка, и аз нямам нищо против да се задомя с толкова секси мъж. Пък и коя е по-достойна от мен да е жена на шефа на света?

Казах на Стефка да ми донесе кецките с розовкото. Те са ми единственият спомен от доброто старо време, когато бях красива. Ще взема връзките и ще се обеся на рамката на леглото. Искам да започна на чисто горе на небето.

Дано само да имам същия невероятен бюст.

Боби Сиромахов, септември 2011