За смъртта, или как да си измиеш зъбите, когато ги няма

За смъртта, или как да си измиеш зъбите, когато ги няма

(притча за един велик човек и как той е станал нещо такова)

Често нощем си мисля за смъртта. Какво представлява? Боли ли? Къде ще попадна- в рая или в ада? От какво ще предам Богу дух? Ще ми дадат ли чиста вратовръзка?
За жалост, няма как да разбера, докато не умра. Но все пак ще се опитам да отговоря на тези въпроси подред. За целта трябва да се познават навиците на Пилат Понтийски, след като се изкъпел. Според учените, той не е имал такива.
Ето една притча, в която Пилат открива смисъла на живота и смъртта. Превод от староеврейски: Мойсей Радев.

„И тъй, каза Маркус, стражарят с чорапи от крокодилска кожа, бе разпнат Иисус. В тази притча шъ става въпрос за Пилата Понтийскаго, онзи, що се покая”.
Пилат Понтийски се стовари в креслото си и зачака да му донесат кафето. Добави редовните две бучки захар и плесна евнуха по задника. Момчето сконфузено напусна залата, а Пилат остана с кафето си, махмурлука и усещането за нещо мистично и недовършено.
Остави се на главоболието да го завладее. После размислии и не се остави да бъде завладян. Каква нощ, уат ъ найт! Изпи пет мартинита между флиртовете с Клавдий, Тит и Марк. Последният беше много секси и даже му даде телефона си. А после нощта му се загубваше. Пилат изруга на ум: „Ай сиктир!”.
Отвън някой изпищя. Понтийски отиде до френския си прозорец и погледна през очилата си за четене.
Виждаше се хълмът Голгота. Прекрасна гледка! Миналата пролет личният му градинар бе насадил теменужки. Те така и не покараха, защото на хълма започнаха екзекуции и стражите ги избиха с оцет. Градинарят не беше разбрал, затова се опита да ускори процеса на растеж на растенията с 220 волта прав ток. После се изплези от усилие и без да иска бръкна в контакта, заради което езкът му си остана извън устата. След този случай градинарят изпитваше особени затруднения при изговарянето на името на династията Рюричкови.
Именно този градинар почука на вратата, изкарвайки Пилат от странния му транс. Влезе с пирони между зъбите и с бели боксерки. В задния му джоб беше втъкнат чук.
Изфъфли нещо несвързано, от което Пилат разбра само „Юдейшки Чаъ” и „умяа”.
И наистина, през прозореца се виждаха няколко войника, голи до кръста, които ръчкаха някакъв разпънат мъж. Всеки, който боцнеше мъртвеца с копието, минаваше и биваше оплюван от другарите си.
Градинарят отново се обади:
- Шъ-ъ, тажи игра ше кажва : „С деча на моъ-е”
- Кой организира тази игра?
- Не бях аж, шъ-ъ – градинарят заотстъпва като красива стриптийзьорка след края на танц – аж бях в килеа, почиштвах мотиката – извади малко течен разтворител за ръжда от портфейла си за доказателство.
- Аз съм убеден, че ти си виновен.
Как Пилат е бил толкова сигурен?
Като малък, градинарят заковал баща си в къщичката на кучето. Освен това не се бил избръснал и носел костюм, откраднат от химическото, докато го почиствали, затова по него все още имало молекули на хепатит. Още докато бил дете, продал черния си дроб и го сменил за лаптоп.
След като предал плюещият от ужас градинар на стражата, Пилат пак го зацепила главата. Съвсем скоро заспал. Засънувал неспокоен сън.
В този сън Пилат се намирал в някакъв коридор, заобиколен от огледала. Пилат тръгнал по коридора и с изненада установил, че с всяка крачка от косата му падат по десет косъма. Изведнъж пред него се появило някакво старо огледало, в което Пилат приличал на Елтън Джон. След секунда огледалото се строшило и оттам излязла една невестулка, която започнала да му рецитира всичките стихотворения на Робърт Бърнс. След това го захапала за палеца на десния крак и си отишла. С всичко това Пилат открил смисъла на живота и смъртта, а именно – никога не яж развалено сирене.
На връщане Пилат се огледал в огледалната стена и забелязал, че е оплешивял досущ като Брус Уилис, който му се обадил и му казал, че ще му вземе хладилника като компенсация за авторски права.
Пилат се събудил, облян в пот, но му минал махмурлукът.

Боби Сиромахов, октомври 2010