Какво ще работя?

Какво ще работя?

(изводи, достигнати с помощта на териера на г-жа Каменова)

Беше горещ следобед. Един от тези, в които целият свят е спаружен и сякаш от живот кипят единствено мухите, опитващи се да стъжнят безцелното съществуване на хората с отвратителното си бръмчене.
В този следобед милата ми съседка г-жа Каменова бе решила да си епилира мустака, а аз седях пред телевизора, гледайки поло с ужасния й териер, захапал палеца на крака ми.
Както състезателите препускаха след топчето, изведнъж Чарлз Уитнихол падна от коня и си счупи крака, а майка му му се обади да му каже, че отива на гости. Дойде лекарски екип на коне, които обаче се оказаха фенове на другия отбор и му счупиха и другия крак. После се яви и истинският лекар, маскиран като бобър, заради което го прибраха в зоопарка. Там по-късно беше единственото нестандартно животно, което молеше хората за огънче с цигара в уста; като не броим червенокрилия папагал Папи, който настояваше да му се изплати печалбата от тотото.
Този мач ме накара дълбоко да се замисля. Какво ще работя аз? До този момент почти бях повярвал на чичо Тошко, че да си доктор си на далавера, защото живееш по-дълго и не боледуваш. Но след като Тошко умря от трихонеза, се зачудих дали това е най-добрият избор. Обсъдих идеите си за бъдещето с териера на г-жа Каменова. Оказа се приятен събеседник: с него открихме причината за закъдрянето на брадата на Буги Барабата. Оказа се твърде високото съдържание на хлороформ. Днес кучето загина при катастрофа с делтапланер и в негово име формулирах нашите открития с какво може да се занимава човек.

Шивач – не се ли улавяте чат-пат да си мечтаете да седите в своето тихо ателие и нищо да не правите, освен да бродирате името на някой герой от турски сериал на възглавницата на някоя баба и отвреме на време да се бодвате по пръстите с иглата и после да разказвате на дамите в пиано-бара, че ви е хапало бебе мечка гризли?
На всички нас също така е известна интерпретираната приказка на братя Грим за Храбрия Шивач, който според оригиналната легенда, трябвало да убие великана, но не успял с един удар, затова цели седем пъти го карал да бърка в контакта с мокри ръце, като му повтарял, че ако погъделичка още малко черната дупчица, ще излезе Веселин Маринов и ще му даде автограф.

Градинар – прекрасно е човек да се разхожда по току що окосени ливади и да гледа перфектно подрязан жив плет или жизнени лилави теменужки. И да си казва „Баа, някой се е трудил тук. Евала!”. А този някой обикновено е градинарят. Привидно една лесна професия, да сте градинар може да се окаже безкрайно рискова работа, в която има възможност да загубите един-два пръста, а защо не и рулото тоалетна хартия, подарък от майка ви за 16-тия рожден ден. Разбира се има и много преуспели хора, занимавали се с подкастряне на растения. Пример за един преуспял градинар е Шарън О’Кюъл, който за една година окосил 4427 ливади, оформил 5678 живи плета и насадил 500 акра сини лалета. Тези били поръчани от един арабски шейх, който твърдял, че се казва Роби Уилиамс и взима лалетата, за да впечатли любимата си Айше Кидман. О’Конър се пенсионира на 92 години и остана да живее до края на дните си с любимата си косачка Стефани Майер, от която му се родиха сиамски близнаци с дефектен общ щепсел.
Полярната звезда сред провалилите се градинари е Хърбърт Джонсън, който се е самоубил с маркуча, докато поливал градината на госпожа Селия. Според легендата маркучът оживял, завързал го и го накарал да рецитира всички поеми на Ръдиард Киплинг, докато го гъделичкал с перце по стъпалата. Старият Хърб не издържал на напрежението и запецнал на една поема. Маркучът обаче не проявил милост и го накарал да изяде ножицата за подрязване на гроздето. След това звъннал на вратата при съседката, оставил трупа и отишъл в Ню Йорк, където станал продавач на „Туркиш Кебаб”.

Спасител – Една крайно безсмислена работа, която обаче може да се окаже добре платена, ако си махнете космите под мишниците. С тях може да си направите нещо полезно – да кажем възглавничка, или подпалки за през зимата. Обще взето, да сте спасител е слънце, живот, жени и лосион против изгаряне. Хората са достатъчно предпазливи, че да не потъват пожелание, затова няма да се уморите от тази професия. Отвреме-навреме може наистина някой да вземе да се дави, но няма проблем- просто се направете на ударен и всички са щастливи. Човекът ще попляска, ще повика, хората на плажа ще се посмеят, ще им писне, и тогава трябва да се намесите вие. Скочете във водата като делфин, като внимавате за подводни скали и за евентуални инциденти. Така Джон Клофър, спасител в Созопол, веднъж паднал върху някаква подводна скала, която впоследствие се оказала една от веждите на Вежди Рашидов. Веднага бил откаран в специализирана болница и на следващата сутрин имал хемороиди, една загадка за лекарите и до днес.
С бърз и прецизен стил преплувайте разстоянието до жертвата. Ако не е припаднала, ударете й един ъпъркът. Бързо нахлузете пояса през главата й и я издърпайте на брега. Хората ще ликуват. Вие ще се превърнете в плажен герой и дори може да ви заснемат за „Спасители на плажа” и да се доберете до баба Бритни.

Фокусник – един чудесен занаят за мързеливите хора с голямо въображение и гъдел по краката. Много забавна професия, която за нещастие може да бъде и много рискова. Например египетският маг с псевдоним Озирис преобразил жена си в тигър и измамата била толкова успешна, че тя го изяла. Никой уважаващ себе си фокусник няма да тръгне да забавлява децата с прости трикове, публката иска нещо зрелищно. Ето една идея за голям фокус:
Казанът на смъртта – публиката винаги много се кефи на имена, имащи по някакъв начин насилствено значение, дори то да не се оправдае с фокуса. Въоръжете се с малко кураж, красива асистентка, грозна асистентка и казан, свързан с електрическото захранване на сградата. Завесата се вдига. Замества се от димна завеса. Прожекторите светват и се вижда огромният казан. Излизате вие.
ВИЕ: Дами и господа, бели и черни, пригответе се да видите най-страховития фокус, правен някога, от когото и да било! За тази цел ще се нуждая от двете си асистентки. (влизат красивата и грозната) Сега, ще поканя ... (казвате името на красивата) да влезе в този ужасен казан! (публиката ахка, защото не иска нищо да се случи на хубавицата. Красивата бавно пристъпва към казана и се съблича. Мъжете в публиката смутено се свиват, а жените гледат на кръв) Дами! Дръжте се за мъжете си, защото ви предстои най-голямото шоу!(красивата бавно влиза в казана. Хората притаяват дъх, но нищо не се случва. Тя започва да плува бавно и сексапилно.)
ВИЕ: Уважаеми Господа, вие ще решите съдбата на тази красавица тази вечер! Дали да живее... или да умре! Е, питам ви, да живее ли? (мъжете изревават прегракнало в хор „Да, да живее”. Красивата излиза бавно от казана и се загръща с прозрачна пелерина. Дкато мъжете й се любуват, пристъпва грозната.)
ВИЕ: Уважаеми гости, представям ви ... (изричате името на грозната). Публиката започва да я освирква. Тя бавно се съблича. Всички в залата се обръщат. Грозната влиза в казана и всички в хор изревават, без да са питани „Да мре, да мре!”. Вие давате знак на човека с прекъсвача и той пуска 220 волта прав ток в казана, а грозната се изпича като забравена във фурната мусака. Публиката ликува, а вие сте обявен за герой и най-велик маг за всички времена. Честито!

След тези разсъждения се чувствам още по-объркан в избора си на занаят. Никога не съм разбирал териера на г-жа Каменова.


Сиромахов-младши, 10.07.2010