Български Супергерой

БЪЛГАРСКИ СУПЕРГЕРОЙ

Веднъж Зайо Байо се разхождал през гората и размишлявал. Внезапно обаче, от един храст наблизо изскочил Вълкът и така го стреснал, че на Зайо му окапали мустачките. Вълкът издул ръцете си и се вторачил в противника си почти с най-зловещия поглед, на който бил способен.

- Абе, Зайо? Имаш ли една цигара?

Зайчето не повярвало, че току що му се било разминало толкова близо и с радост подало кутията си на Вълка. Той обаче събрал вежди и се накокошинил още повече.

- Ти що пушиш цигари с филтър бе?

И спукал Зайо от бой. На следващия ден Зайчето пак излязло на разходка, понасинено, обаче на спокойствие и в разположение на мислите си. Но изведнъж от съседния храст отново изскочил Вълкът и тоя път така стреснал Зайо, че малкият получил паркинсон. Но за изненада на Зайо, юмрукът на Вълка си останал точно където трябва и дори не давал признаци, че ще се премести.

- Абе, Зайо? Имаш ли една цигара?

Зайчето се подсмихнало на ум, защото предишната нощ предвидливо откъснало всички филтри, и подало кутията си на Вълка. Вълкът си извадил цигара, погледнал я, и се разтреперил от гняв.

-Ти що пушиш цигари без филтър, бе?

И отново спукал Зайо от бой. Едва-едва мислещ, Зайо се заклел да му го върне тъпкано и запълзял към хралупката си. На следващия ден излязъл пак на разходка, куцащ, превързан, но готов. Както се очаквало, Вълкът изскочил от същия храст, в който се бил крил последните два дни, и изревал срещу Зайчето. То обаче запазило желязно спокойствие. Вълкът се смутил и преминал към стандартната си тактика.

- Абе, Зайо? Имаш ли една цигара?

- Да, Вълчо. С филтър или без?

Вълкът не очаквал подобно нещо. Замислил се за секунда, погледнал тъпо, а после свил юмрука си и го стоварил върху главата на Зайчето.

- Ти що си без шапка, бе!...

Това е един от малкото вицове, в които, поне очевидно, малкото хитрото Зайче не успява да победи големия, прост, силен Вълк. Зайо е пребит, а Вълкът е доволен от демонстрацията си на, според него, по-голяма мощ от двамата. Вълкът изпълнил това, което смята, че е характерно за великите, големи личности , които купуват най-много салфетки в дискотеката и свалят най-готините мацки под 15-годишна възраст. Той мисли, че обществото трябва да се прочисти от 'слабите', да се унищожи несправедливо наложеният психически тероризъм, който го принуждава да се научи да пише и чете, неща, които според него са абсолютно безполезни. Вълкът се явява месия, един супергерой, който се бори за правдата, Батманът на Ноу Мърси, въпреки че едва ли е нещо повече от един развален сифон. А сега вълкът си има вълчета. Слава Богу не биологични, но не по-малко свръхспособни.

Да приемем, че Вълкът е идиот. Но какъвто и идиот да е, той поне спазва някакви граници - не изяжда Зайо, оставя го да води незначителното си съществуване и само го поступва чат-пат - за спорта, пък и за да поддържа авторитет. Малките вълчета обаче нямат все още понятие за граници. Те виждат как действат духовните им гурута и се опитват да им подражават, като неволно или не лека-полека попадат в списъка до имената на Джоузеф Менгеле и Хайнрих Химлер. Ако Вълкът е идиот, то това са неща, които подражават на идиот, а оттук математиката е проста. Но за какъвто и абсолютен олигофрен да става въпрос, очевидно има нещо много сбъркано в системата, когато на улицата лежи пенсионер и първото нещо, което се вижда е крак, който се сблъсква с гърба му.

Това, разбира се, е кракът на закона и на изконния човешки морал. Пенсионерът е нечовек, той е неспособна да работи паплач и не ходи на дискотека - каква работа има той на този свят? Младият супергерой не е изправен пред кой знае какъв избор, напротив - той ще се бие на страната на правдата и ще атакува всички удобни мишени, с които, понеже не може да се издигне в очите на връстниците си като авторитет, а камо ли във Вълчата аристокрация , поне да си вдигне малко самочувствието и да повярва отново в идеала си. Със злобата на питбул с множествена склероза, който не е бил хранен от две седмици, Батманът се хвърля върху пенсионера и го подлага на терапията си с верния си спътник Робин, който обаче благоговее пред могъществото на другаря си и нанася само един шут, защото не вярва, че заслужава повече от това божествено усещане да победиш по-слабия, пък и не иска да краде лавровия венец от челото на покровителя си.

Защо тези потенциални легенди не ходят на кино и театър? Защо не слушат музика, не играят карти, не гледат футбол, не се забавляват с приятели? Окей, може да задраскам последното, защото това очевидно е някаква извратена форма на забавление. И в същото време е чудовищно да се изпитва наслада от зверски побой над когото и да било. Не е нормално да се определя обект на насилие по какъвто и да е белег, камо ли този белег да е 'играчка'. Не може един, двама, трима, четирима... , да се вживяват като оръдие на несъществуващ вече от почти 70 години закон и да го защитават с дълга си на бъдещи супергерои. Никъде не е прието такова нещо, само при нас се разминава. Защо? Та ние да не сме фабрика за супергерои, в която 'целта оправдава средствата'? По всичко изглежда така.

Какво изобщо си представяме ние, с нашата малка държавица, че ще постигнем нещо? В какъв аспект? Икономически? Не. Военен? Със сигурност не. Търговски? Още по-малко. Може би за нашата държава е било предопределено да бъде развъдник на супергерои - на хора с големи мускули и невероятната способност да се мазнят на по-силните от тях и демонстративно да мачкат по-слабите. А както върви развитието на нашия социум, очевидно супергероите са ни нужни - трябват ни още състезатели по бокс, още купувачи на златни предмети, които съдържат по-малко злато от връв за тоалетно казанче, още малко разбирачи от коли. Не ни е зле на нас - винаги знаем, че ако се случи нещо, супергероите ни първи ще се изсмеят и ще ни качат на видео във Фейсбук. Знаем, че ако някой от нас е паднал, винаги ще се намери някой супергерой да му скочи трупешката на бъбреците. Също така знаем, че ако супергерой срещне супергерой, те ще се поздравят като братя и първата им работа ще е тържествено да пребият някое 'пидирасчье'. Това, което не можем да осъзнаем, е, че в онзи виц за Вълка и Зайо има и трето действащо лице. Зайо се разхожда в гора. Вълкът се крие в гора. Гората представлява целия останал социум, който седи зад телевизорите, гледа тъпо репортажа и псува шепнешком на майка, а на следващия ден отново вече е забравил за всичко. Гората е всичко - държава, народ - всичко, от което зависят и Зайо, и Вълкът. Ако пожелае, гората може да заеме позиция, да защити този, който се нуждае от защита, да спре произвеждането на супергерои.

Обаче има един голям проблем. На гората не й пука.

Боби Сиромахов, 17.08.2012