Власт и Самоусъвършенстване (пиеса)

ВЛАСТ И САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕ

/ПОУЧИТЕЛНА ПИЕСА ОТ БОРИС СИРОМАХОВ/

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

ПРИНЦ АРНАУ - Наследник на трона, но бездетен, дебел и трудноподвижен, мразен от народа.

КОН' ДЬО САЛФЕТ - Верен лорд, служител на краля. Красив и умен. Перфектен за престола.

МАРКИЗ ЖАРТИЕР (ЖАЛИЕР) - Чичо на Арнау, брат на краля. Мрази всички. Кисел анорексик и параноик.

ПРИСЛУЖНИЦАТА (АНРИ) - Красива, но прецакана.

I действие, I сцена

/В кралската трапезария. На масате седи Принц Арнау и яде. Пред него има купчина празни блюда. Чат-пат се появява Прислужницата (Анри), за да отсервира и сервира. За фон звучи лежерно Вивалди. Внезапно се чуват фанфари. Арнау изпуска вилицата./

АРНАУ: Ай сиктир! Я по-тихо, човек не може да се нахрани от тея фанфари!

ПРИСЛУЖНИЦАТА (АНРИ): /през прозореца/ Чухте ли, бе? Негово почти-величество принц Арнау каза да сте тихи!

/подава ухо/

А? Какво? Аха.

/към принца/

Репетирали.

АРНАУ: Ми браво, много им здраве. Да репетират тихо. А за какво репетират?

АНРИ: Един момент, с'ил ву пле.

/през прозореца/

Еееей, чш, дирижент, за какво репетирате, бе?

/пауза. Към Арнау/

За някакво погребение.

/през прозореца/

Какво? Аха. Ясно. Окей. Е к'во ревеш сега? Ясно бе. Да. Аха. Айде.

/към Арнау/

Кралят бил умрял и тоя вдига еба си сцените. /сепва се/ Джизъс! Кралят е умрял! /разревава се/

АРНАУ: Кой?

АНРИ: Кралят, бе! По странно стечение на обстоятелствата съвпада с баща Ви.

АРНАУ: Баща ми е кралят.

АНРИ: Баща Ви в момента е единствено умрял. Сори.

АРНАУ: О! Мон дьо! Папа!

/свлича се от стола и се сгромолясва на сцената/

АНРИ: Е, сега, не преигравайте чак толкова. Разтресохте се като доста провален танцьор на самба.

АРНАУ: Анри! Напусни! Искам съвет с Кон' дьо Салфет и чичо ми, Маркиз Жартиер. Нека дойдат бързо...

/започва да се катери по стола/

... в тронната зала. Нямаме време за губене!

/Анри излиза. Арнау най-накрая се качва на стола/

АРНАУ: /доволно/ Разгеле, дъртакът си замина. А сега е мой ред да поуправлявам кралството...

/кихва. Завеса./

I действие, II сцена

/В тронната зала. Кон' дьо Салфет се разхожда нервнонапред-назад. От ревера му стърчи салфетка. Оглежда се, после вади гребенче. Зализва си перчема. Внезапно обаче влиза Маркиз Жартиер./

ЖАРТИЕР: /крещи/ Нямам пари! Беден съм! Болен съм! Не виждате ли, че съм клошар?

/оглежда се. Вижда, че няма никой, освен замръзналия Салфет с гребенчето в ръка. Нервно се закисква/

Хе-хе... Нали знаеш... В тея времена... Крадци навсякъде...

САЛФЕТ: /вцепенен. След кратка пауза/ Да. Знам.

ЖАРТИЕР: /след кратка пауза/ Махни го тоя гребен, излагаш се. Кралят всеки момент ще дойде, тоя тука ми се шляе с гребенче!

САЛФЕТ: Да, прав сте. Преди да го прибера, искате ли да си срешете брадата?

ЖАРТИЕР: Аз нямам брада.

САЛФЕТ: Е, бях длъжен да предложа.

ЖАРТИЕР: Абе я дай да се барна, какво толкова.

/Салфет му подава гребенчето. Жартиер започва да си стърже бузите. Влиза Арнау, носен от 16 яки мъже. Жартиер бързо връща гребенчето на Салфет, той го прибира/

АРНАУ: Към трона, дий!

/мъжете залитат към трона и плавно поставят Арнау отгоре. Тронът проскръцва и се огъва/

Пуу, паянтова работа. Скапани дърводелци, да не предвидят няколко кила отгоре.

САЛФЕТ: Но, принце, тронът е от мрамор.

АРНАУ: Е, подробности. И вече е 'господарю'. Татко... той... умря!

САЛФЕТ: О, не! /хваща се за сърцето и припада/

ЖАРТИЕР: Йес! /доволно свива юмрук/

АРНАУ: Господа, иснесете скъпия господин Салфет оттук. Май има нужда от въздух.

/16те мъже изнасят Салфет навън/

АРНАУ: А сега по работа, господин чичо ми. Салфет ми се струва крайно... Опасен, да кажем. Да, да кажем, че притежава качества, които аз нямам.

ЖАРТИЕР: Напълно съм съгласен.

АРНАУ: И се притеснявам... Може би престолът ще му се услади.

ЖАРТИЕР: А и тази салфетка на ревера му много ме дразни. И как се ерчи с нея.

АРНАУ: Именно! Та какво ще кажеш той по 'случайност' да падне през прозореца на кулата утре в 5:34 сутринта?

ЖАРТИЕР: Изящен план, мосю. Бих казал, идеално изпипан.

АРНАУ: Значи да кажем, че участвате?

ЖАРТИЕР: Със сигурност, племеннико!

АРНАУ: Добре тогава!

ЖАРТИЕР: Идеално даже!

АРНАУ: Добре, в такъв случай ще се видим на вечеря.

ЖАРТИЕР: Щом заповядвате... Но аз ще вървя, заради биологията ми се налага да бързам...

/излиза/

АРНАУ: /доволно/ Ето така се играе играта на тронове.

/Завеса. Антракт. Раздават се ароматизирани кърпички за освежаване на атмосферата. Припадналите с еизнасят от пожарникарски екип./

II действие, I сцена

/Виждаме Арнау, Салфет и Жартиер, които вечерят. На масата е пълна тишина. Прислужницата (Анри) носи вино./

САЛФЕТ: Е, наздраве за негово височество!

/всички отпиват/

ЖАРТИЕР: Чакай, конте, кой каза, че племенникът ми е крал? Още сме във фазата рано-е-да-се-каже.

АНРИ: А, маркизе, одобрявате ли виното?

ЖАРТИЕР: Не.

АРНАУ: Нормално, кисели ми чичо. Все пак ти пиеш смъртта си. Яко го казах, а?

САЛФЕТ: Ха-ха, ама разбира се, Ваше Висококраличество! Между другото, и виното си го бива.

ЖАРТИЕР: Така ли, салфетчо? Странно, защото и ти пиеш смъртта си. Де да знам де, може твоята да е по-вкусна. Или на мен да са ми сипали от по-киселата отрова. Както винаги.

/към Арнау/

Промених плана, племеннико. Ти си тъп. В 5:34 салфетчо прави гимнастика в парка.

САЛФЕТ: Вярно е. Но не съм салфетчо, кръстен съм на великия Салфетор Дали, голяма работа беше едно време... Не на някаква си там салфетка!

/умира/

ЖАРТИЕР: Беден съм! Нямам пари! Болен съм! Просяк съм...

/умира. Пауза. Арнау яде. Започватихо да се смее./

АРНАУ: Ето как не винаги доброто побеждава. Или възрастното. Утре още първата ми реформа ще е да разреша да бият красивите момченца в училище.

/Изведнъж се сепва: Анри го е пронизала с кама./

АНРИ: Утре няма да дойде, грухи. Какво искаш да кажеш? Нещо не те чувам. О, искаш пак да ми се смееш нещо? На името ли? Какво да направя, че мама искаше момче? И ч ене позна, че не съм момче? Лош късмет, мосю, лош късмет. Не си ли гладен? Вече не? Е-е, колко жалко. Цял ден си играх да готвя. Е, поне станах по-добър готвач. Усъвършенствах се. Нещо, което и тримата не направихте. Съдба. Явно най-красивата ще стане кралица. Аз, демек.

/тръгва да излиза, но спира пред вратата./

О, и да. Точно така се играе играта на тронове.

/излиза/

АРНАУ: Мама му стара...

/умира. Завеса. Всички актьори излизат/

ВСИЧКИ АТЬОРИ: Каква е поуката от тази пиеса? Всеки от вас, който не е припаднал от ужас по време на постановката или не е отишъл за дюнер, ще си я извади сам. Но авторът искаше да каже: 'Властта е кофти работа, или поне докато се добереш до нея. После става забавно. И трябва да си красив.'

/Поклон. Евентуални аплодисменти. Финал. Актьорите се разревават и отиват да играят табла./



КРАЙ

Сиромахов-младши, 18.04.2011