СВЕТЪТ СЛЕД 10 ГОДИНИ
Често се улавям, че кроя планове за
бъдещето си. Тази мисъл сама по себе си е смущаваща за мен, тъй като силно
вярвам в думите на Марк Твен, че времето е 'нещо, което хората измислили, за да
знаят кога да закусват'. И все пак, колкото и да се опитвам да не мисля за
времето като нещо съществено, е факт, че всеки ден съм затрупван от него, и
физически, и не-чак-толкова физически. Разбира се, фокусът на това есе не е
кога аз закусвам, нито пък защо го правя. Тоест физическият аспект отпада. Но
не-чак-толкова физическият за сметка на това придобива значително по-голяма
тежест.
Редовната тема на хората от моето
обкръжение засяга обучението във висшите учебни заведения. Тази тема е насадена
у нас от съвестните ни родители, които искат да получим най-доброто. Но се
пропуска един много важен факт. За Бога, аз дори не знам какво ще правя утре, а
искат от мен да подготвя ясен списък с дати и часове, в който да се описва
какво ще се случва с живота ми след 5 години! Човек, казват те, трябва да е наясно
с плановете си и да не се оставя на вятъра да го отвее където и да е. Да,
съгласен съм с това. А щях да съм още по-съгласен, ако зависеше единствено и
само от човека да състави списъка: условие, което да момента е неизпълнимо.
Живеем във време, в което днес и
утре са коренноразлични. Време, в което няма константни и непроменящи се
фактори. Време, в което обществото се е обособило в огромни маси и се е
превърнало в стадо от овце с различен цвят на кожата, които следват други овце,
достатъчно хитри, че да се преоблекат като пастири. Но на първо място живеем
във време, в което никой не го е грижа за заветното 'утре', достигането на
което е станало цел на днешния човек. 'Да преживея и тоя ден, пък утре ще му
мисля за всичките гадости, в които съм затънал'. Да, ама това не е утешителна
мисъл. Отново се принуждавам да цитирам Марк Твен - 'Никога не отлагай за утре
това, което можеш да свършиш и вдругиден'. И, в случая, има само един проблем -
Марк Твен се е шегувал. А човек, който не се опитва да облекчи своето утре, а
просто 'живурка', не би могъл по никакъв начин дори да пробва да узнае
бъдещето. А дори човек да не спада към тази група, когато прецедентът от хора
не се интересува от нищо, освен 'абе, туйто, сега', е много трудно да се узнае
какво би могло да се случи. Това е така, защото 95% от хората не знаят какво
искат да правят, не се стремят към никаква цел, не се опитват да постигнат
каквото и да било. И светът лека полека спира, докато не стигнем до 'Денят, в
който земята спря да се върти'.
Според мен е излишно да се правят
демографски изследвания, чиито фокус да е бъдещето, както са излишни
предизборните социологически проучвания. Те по никакъв начин не накланят
везните в каквато и да е посока, а в повечето случаи се оказват и грешни. Това
е така единствено защото хората са непредсказуеми (единственият проблем е, че
'непредсказуеми' в случая по значение е синоним на 'неориентирани', 'загубени'
или 'неинтелигентни', ако квалифицираме). Но, в края на
краищата, победителят винаги е ясен, и никое проучване не би могло да промени
това.
Дали след 10 години Европа ще бъде
населена изцяло от мюсюлмани? 'Ако продължава отрицателният прираст в западните
страни, то това, заедно с отворените граници, ще бъде причината във Франция до
15 години да има повече джамии, отколкото църкви...'. Това добре. Нека бъде
така, ако приемем абсурдната теория, че една тенденция, забелязана през
последните 30 години, ще се запази още 30. Ами ако избухне война? Ами ако има
масов геноцид? Ами ако науката достигне до свръхистини и обезсмисли религията?
Ами ако се окаже, че всъщност Ислямът и Християнството произхождат от едни и
същи корени и имамът и отчето започнат да се поздравяват като братя? Всичко е
възможно да се случи в рамките на 10 години. Възможно е дори Земята да бъде
взривена от огромен космически метеорит. Възможно е дори, забележете, да се
открие нова форма на живот в космоса. Това би изместило цялото внимание на
жителите на нашата планета с присъщия на овцете маниер: 'всички да се обединим
срещу новия враг, а ако е по-силен, да му дадем козината си' (Какво значение би имало тогава дали
сте мюсюлманин или не? Може би единствено обръщението в молитвата, която
казвате, преди извънземното да ви изяде).
Политиката на света ни е объркана,
икономиката - още по-заплетена. Всеки ден безброй специалисти се потят над
тонове хартия и все се оказва, че парите не достигат. Хората работят, но не
защото имат някаква цел, а просто защото виждат колко е добре да си от
правилната страна на оградата - от страната, която за пропуск приема 1 милион
евро кеш. Банкнотите най-накрая започнаха да губят стойността си, и бяха
изместени от цифрички, които се активират с пластмасова картичка с 4-цифрен
код. Банките започнаха да фалират, защото всеки иска пари. Пари няма, а
очевидно обратнопропорционално на ръста на алчността запада моралът. Живеем в
свят, в който приятелството е по сметка и взаимна изгода, а думата има точно
определена стойност (която
далеч не е толкова висока, между другото). И ако стъпим на
теорията на всички статистици - че тенденцията би могла да се запази - е,
тогава не ми се мисли какво има да се случва.
Не бих могъл да бъда сигурен изобщо
в прогнозата си, защото дори професионалните метеоролози не могат да познаят
какво ще бъде времето. Но мога да направя едно предположение.
След 10 години светът ще е
по-разпокъсан от всякога. Ще има сформирани страшно много малки общества, които
ще се стремят към независимост, но ще се провалят. С упадъка на моралните устои
ще запада и всичко, изградено с общи усилия и добра воля от хора от различни
краища на Земята. Всичко ще гние и ще пропада - от моралът, до чистите,
дълбоки, лични идеи и мечти на хората - докато накрая не се стигне до обичайния
изход от всяка криза - войната. Диктаторите ще се позабавляват, ще изколят
овцете си, а после всичко ще започне отначало.
Аз вярвам в една парадоксална
спираловидна 'цикличност' на времето. Според мен война има през определен
период от време. Но изглежда, че това време намалява правопропорционално спрямо
т.нар. 'развитие' на човека. Смятам, че такова нещо като 'развитие' не е
виждано от много години насам. Отдавна сме спрели да се развиваме - забележете,
че човекът дори физически деградира. Да, медицината успя да удължи живота, но
за какво, по дяволите? Какъв е смисълът да се живее по-дълго, когато, очевидно,
индивидът не намира смисъл в подаръка, наречен живот? След 10 години няма да е
по-различно. Просто ще бъде по-лошо.
Надявам се да греша. Съмнявам се, но
искрено бих се радвал, ако не съм прав. Но за нещастие никой не би могъл да
потвърди или отрече казаното от мен, защото не би имал на какво да стъпи. Както
казах в началото - кой с абсолютна сигурност би могъл да заяви, че знае какво
ще прави утре?
Времето ще покаже.
Борис
Сиромахов, юни 2012
Няма коментари:
Публикуване на коментар