ЗИМНА СПИРКА (СТИХОТВОРЕНИЕ)

ЗИМНА СПИРКА

(на една хубава жена)

Тъмно е вънка, градът спи,

тихо, спокойно снегът си вали,

аз зъзна на спирка, вятър ме клати

и мисля си тъжно - еба ти!

Вече от час аз чакам тролея -

хич не ми иде да се засмея;

няк'ъв мангал ми говори на 'бати',

аз мисля си тъжно - еба ти!

Усещам, че иде бялата смърт:

ледът под носа ми съвсем стана твърд;

но изникват в ума ми кракà ти,

замислям се тъжно - еба ти!

Ти си като коледна елха -

усмивката ти е светла звезда.

Искам да ти сложа мойте лампички космати,

но мисля си тъжно - еба ти!

Желая до мен да спиш

и празниците да разкрасиш,

но сещам се - трябва да купя домати

и мисля си тъжно - еба ти!

Минава покрай мене автобус

и облива ме в студена гнус.

Зная, смееш ми се, хапвайки салати

и мисля си тъжно - еба ти!

Красотата ти е всичко за мен,

извивките ти хванаха ме в плен...

Дали ще изогря като илюминати? -

мисля си тъжно, - Еба ти!

За тебе мрачно размишлявам,

защото шансовете си изчислявам.

Дали ти за зелен хайвер ме прати? -

любовно, мисля си тъжно, - Еба ти!

И така, милостта ти и тролея чакам,

от любов искам зелето си да претакам...

На спирката зъзна, вятър ме клати,

и мисля си тъжно - еба ти, еба ти!

Боби Сиромахов, 11 декември 2012