Мейк ит гей (пиеса)

Мейк ит гей

(трилър от Путьо продъкшънс)

Действащи лица: Ван Гей – старият художник
Милко Евгениев – фризьорът
Чори – кварталният пияница

Първо действие. Горчиви надежди.

Птичките пеят. Цари весела пролет. Слънцето току-що е изгряло, а във фризьорски салон „Еврибаби всички за бръснатите крака” вече има клиенти.
(Звъни камбанка за врата)
МИЛКО: (изненадан, с пудра, неравномерно нанесенa по лицето и с почти готови сенки на лявото око) Ойт! Кой ли може да дойде при кака ви толкова рано? Сигурно е онази, Муцата. Все си мисли, че най-накрая е станал жена, но все не му излиза (хили се на мазното си гейско осторумие) Е, ще проверя! Муци?
ВАН ГЕЙ: (приглушено) Милче, ей сега идвам, миличко, само да си закача мантото.
Влиза Ван Гей. Задъхан със зачервени бузки.
ВАН ГЕЙ: Милченце! (разперва ръце за прегръдка)
МИЛКО: Муцинка!
Засилват се и се гушват. Правят ритуала цункай лява, цункай дясна, цункай лява)
ВАН ГЕЙ: Мило, айде пускай ме вече, хората да не си помислят нещо...
МИЛКО: Ех, каква си ми умничка след всичките тези години...
През витрината ги зяпа втрещено кварталният пияница.
МИЛКО: Муци, как си ти ма?
ВАН ГЕЙ: Офф, не питай! Имам толкоз много да ти разказваам! (Сяда и се разкрачва, подпира брадичка на юмруците си) Наиш кво? Вчера срещам Митко, автомонтьоор, златни ръце...(Вдига ръце и започва да се кърши)
МИЛКО: Млъкни ма! Разказвай, той кво?
ВАН ГЕЙ: Ох, добре. И той ми вика мацкооо, дигнала ти се е полата!
МИЛКО: Ауу, и ти кво?
ВАН ГЕЙ: Ми аз му викам: „А на тебе ти се е вдигнал... крачолът”! (смее се)
МИЛКО: Е, муци, колко си проста значи!
ВАН ГЕЙ: Стига де! Ти пък нямаш чувство за хумор! Ама човек да не се пошегува с теб, мило! (Милко гледа мрачно) А какво става с теб?
МИЛКО: Леле, а какво стана снощии! Товно съм се намазала с крема, и чувам долу някакъв шум в салона. И слизам да проверя какво става, а долу гледам – един такъв загорял мъжага, супер секси! И нещо се беше навел, и рекох да го бодна отзад...
ВАН ГЕЙ: Ауу! А на мен ми викаш, че съм проста!
МИЛКО: Ма не бе, аз с пръстче го боднах, да го питам какво иска! (изиграва бодването с едва забележим с невъоръжено око подскок и намръщена физиономия)
ВАН ГЕЙ: Хи-хи, и той кво?
МИЛКО: А той взе че избега! Избега ма!
ВАН ГЕЙ: Ох, смеличката ми тя!
МИЛКО: Сядай сега да ти взема връхчетата, че пак малко ми цъфтиш...
ВАН ГЕЙ: Стига ма!
МИЛКО: Айде, сядай, отивам да си взема мартинито и започваме (излиза).
В този момент се чува пукот. Стъклото се строшава и влиза кварталният пияница с едно паве. Удря я по главата и излиза с щастлива усмивка. Отвън го чакат комшиите с каса бира.
ВАН ГЕЙ: Защо все на мен? (разплаква се и умира)
Звучи Вивалди.

КРАЙ НА ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
ЗАВЕСА. АНТРАКТ

В антракта минава медицински екип и свестява припадналите зрители. Раздават мокри кърпички, за да се освежи атмосферата.

Второ действие. Още по-горчиви следствия.

Съдбата чука на вратата. Завесата се вдига и зрителите виждат Ван Гей, който се е проснал на сцената. Или по-точно го виждат след малко, когато светват прожекторите. Ван Гей се опитва да не диша, за да стане по-добре измамата. Птичките са спрели да пеят. За фон звучи „Тоска”, за да придаде на атмосферата трагизъм и напрежение.
Влиза Милко Евгениев, понесъл мартинито си. Спира „Тоска”. Милко си тананика весела мелодийка.
МИЛКО: Муцка, кажи сега, ще скъсяваме ли косичката или само... (вижда витрината и изпуска чашата си от ужас. Тя се разбива на пода и мартинито се излива върху Ван Гей) Ойт! Ауу, витринката ми! Скъпата ми витринка! Мама му стара, витринката ми! (подритва Ван Гей) Ставай, ма, някой ми е разбил хубавата витринка! Абе ставай ма!
Ван Гей напряга цялота си воля, за да остане неподвижен.
МИЛКО: Ти да не си припаднала, Муцко? Муци, какво става?(крещи му на ухото) МУЦКА! (от съображения за сигурност е най-добре Ван Гей предварително да е глух с едното ухо)
Милко е отчаян. Нервно ходи напред-назад. Разбира се с гейската си походка.
МИЛКО: Ох, какво да правя сега? Какво да правя? (излиза. След 3 секунди се връща с кофа с вода. Излива я върху Ван Гей. Изведнъж подскача)Ойт! О не! Счупих си нокъта! Ужас, о май год, счупих си нокъта(тропва с крак и се разкрещява)СЧУПИХ СИ НОКЪТА, МУЦИ! И заради теб, патицо, заради теб (ядосано си поема дълбоко дъх. Само през ноздрите, разбира се. Кляка и шибва един шамар на Ван Гей. Всъщност най-добре е ако актьорът не е наистина гениален, то наистина да е умрял. После Милко се разплаква. Поема главата на Ван Гей в скута си)
МИЛКО: О, Господи, защо все на мен? Муци, само и ти ми липсваше да ми умреш, сега и властите ще ми дойдат на главата, няма да имам време до Мола за сандалки да отида! (Разревава се доста серозно. Не е излишен малко драматизъм) И за всичко си виновна ти! Кранта! И ако искаш да знаеш...(злобно се усмихва. Прави съспенс пауза)Беше дебела!
Тук се очаква по-голямата част от женската публика да припадне. Ако е останала в залата, разбира се.
МИЛКО: Точно така! И въобще не ми пука за теб! Мислех си, че ще се позабавляваме, а то какво? Забравила съм да платя сметката за водата! Отивам в Син Сити! (наперено тръгва да излиза, но си счупва токчето) Ех, аман от тези турски боклуци вече! Е, поне правят хубави сериали... (излиза)
Влиза Чори. Оглежда се, вижда Ван Гей и се хваща за главата. Бързо излиза при комшиите с биричката.
Завесата бавно пада. През това време звучи Лунната соната на Бетховен. Прожекторите изгасват. Малкото останала публика напуска безмълвно залата. Режисьорът си реже вените, а артистите разочаровано се присъединяват към комшиите с биричката. Без Ван Гей, разбира се. Той е умрял.

КРАЙ НА ВТОРО ДЕЙСТВИЕ И НА ЦЯЛАТА ПИЕСА. ЗАВЕСА.

Сиромахов- младши, 17.02.2010