Мюзикъл за много (пиеса)

Мюзикъл за много

Действащи лица: Турчин
Еди-кой-си
Херфлиг Целулитен
Хер Хралупен
Хер Дупенщайн
Джейкъб
Артър Евънс
Уилям Шекспир

Ориенталска музичка. Завесата бавно се вдига, откривайки задимената сцена. Танцуват силуети на ханъми. Бавно светват прожекторите. Вижда се турчин, седнал по турски на червени възглавнички. Суче мустак и одобрително намигва на ханъмите.
ТУРЧИН: О-о-о, чок гьозел ханъм! (облизва устни) Къде ми е наргилето? (една ханъма му го подава) Евала, че и машала. (Блажено си дръпва, а около него ханъмите бурно въртят кючеци. Не издържа и става да се поразкърши. Палаво танцува с едната ханъма и посяга да й разкрие лицето, но тя се дърпа) Гел бурда! Дай да ти видя лицето, Ханъм! Йок, а? Няма йок! Дай тука, ти казвам! (замахва и дръпва фереджето й. Цялата й рокля пада, и се окaзва, че тя е с брада и косми на краката, като британски сепаратист от 60-те)Ай сиктир! Гюмюш! Мехмет и Инджи! Листопад! Ферхунде! Сакатлък, че и сакън! Джевзек гюзлеме... (тръгва да бяга и умира.)
Минават няколко часа. Това е психологически трик, за да се изнерви публиката. Когато вече хората заспиват, гръмва най-трагичният кючек, който е писан някога – Чобан рап.
Влиза еди-кой-си.
1: Ко’ ста’а тука, бе? (Вижда турчина) К’ъв е тоя келеш? (отива при него и започва да го подритва) Абе, ефенди, ко’ ста’а тука? (вдига рамене и тръгва да излиза, но след секунда се връща с вдигнати ръце. Зад него с маршова стъпка влизат трима нацисти, пеейки „Ерика”)
Единият нацист пристъпва напред, докато другите двама още танaникат мелодийката изотзадзе.
НАЦИСТ: Гутен таг, хер...?
1: Ъ-ъ, аз съм ... Само да попитам...
НАЦИСТ: Их бин херфлиг Целулитен, а това са майне фройнде- хер Хралупен унд хер Дупенщайн. Той е евреин!
1: Ъ-ъ, добре, окее, аз само да питам...
НАЦИСТ: Какво ставен тук?
1: Ъ-ъ.. и аз това се питам...
НАЦИСТ: (вижда турчина и отива към него. Подритва го, споглежда се с другарите си и запяват „О Таненбаум”) Ти ли го уби тоя, бе? (1 клати уплашено глава) Найн? Ха-ха, аба йаа, вундаба, дас ист фантастиш! Шперцен – мерцен! (1 гледа недоумяващо) Ела, това са били британците, дас енглиш! Това е добре! Значи ще ги намерим! Елате да танцуваме, ман фройнд! (1 плахо се приближава. Щом това стане гръмва бурен нацисти марш и висчки се завихрят в нацистка въртележка) Гутен таг хоп-троп! Вундабаа!
С ритъма на музичката се завъртат и излизат.
Влизат Британците Артър, Уилям и Джейкъб , като махат шалове от себе си. Накрая остават само по гащи.
УИЛЯМ: Уат а шейм, какъв срам за нашето джебтълменско достойнство! Да носим тези... хорибъл шалчета! Не съм се чувствал по-оскърбен, откакто лелята на Едмънд ме заля уит хър тий!
ДЖЕЙКЪБ: Шът ъп, Уил. Заради теб дис пиг умря.
АРТЪР: Йес, йес. Засрами се, Шекспир, би ашеймд! Защо не обръсна брадата си? И без това половината свят си мисли, че си жена.
УИЛЯМ: Как смеете?
АРТЪР: Стоп дървинг юрселф и помисли. Заради теб сега ни гонят ди дойче.
УИЛЯМ: Всъщност ни гонят заради Джейкъб. Той е евреин.
Джейкъб му скача на бой, но Артър Еванс ги разтървава.
АРТЪР: Стоп ит, това не е джентълменско!
ДЖЕЙКЪБ: То не е джентълменско и да седим по гащи в театъра...
АРТЪР: О май год! Ди дойче!
Влизат нацистите, все още в ритъма на въртележката и припявайки „Гутен таг хоп-троп”.
ЦЕЛУЛИТЕН: Гутен таг хоп-троп... аба йаа, гутен таг хоп-... (вижда британците) Шперцен – мерцен! Ангеруфт зайн! (другарите му продължават да се въртят и да пеят) Хралупен! Дупенщайн! АХТУНГ!
(всички млъкват. Погледите – вперени в британците)
АРТЪР: Опа, уи ар инту шит.
ЦЕЛУЛИТЕН: Шпрехт нихт! Няма да говориш! Какво като си копал на о-в Крит?
АРТЪР: Упс, сори.
ЦЕЛУЛИТЕН: Сега... Йецт... Какво да правим с вас?
ДЖЕЙКЪБ: Ъ-ъ... може ли да говоря?
ЦЕЛУЛИТЕН: Найн! Дас Енглиш няма да говорят!
ДЖЕЙКЪБ: Ама аз съм евреин.
ЦЕЛУЛИТЕН: Аба... Вундабаа! Защо не каза по-рано, аба йаа? И той е евреин, Дупенщайн, и той.
ДУПЕНЩАЙН: Братко... това е брат ми! Майн Брудер! О, Йезус, Данке!
УИЛЯМ: Какъв Йезус, нали си евреин?
ЦЕЛУЛИТЕН: Какво, като е евреин? Их бин айн еврей аух, и тоя там – Хралупен.
Скачат и го пребиват от бой. Влиза медицински екип и изнася Уилям с носилка.
АРТЪР: Как така сте евреи? Нали работите за Хитлер?
ХРАЛУПЕН: Йаа, той плаща много добре.
АРТЪР: Ама... нали сте евреи?
ДУПЕНЩАЙН: Е, и? Какво ти пука?
АРТЪР: А-а, не, нищо...
ЦЕЛУЛИТЕН: Вундабаа, намерихме се! Айде да ходим да се почерпим! Ду аух (сочи Артър) идваш с нас. ЙЕЦТ! Ахтунг! Айнс, цвай, драй!
Всички запяват „Гутен таг хоп-троп” и отиват в кварталната кръчма. Там се напиват като свине.
ЦЕЛУЛИТЕН: Е-е, Кире, Кире, като сме най-зле, така да сме!
Завеса. Финал.



Сиромахов- младши, 08.04.2010