Дони и Момчил – Ближи си сладоледа (анализ)

Дони и Момчил – Ближи си сладоледа

(анализ от изтъкнат учен)

В края на 20ти век българската музика преживява своето златно десетилетие. През 90те години творят велики изпълнители като Камелия Тодорова, Йорданка Христова, добрият стар Веско Маринов, малко гееещият Васил Найденов и още много, много други. Един от видните представители на това общество от чудесни гласове е Дони.
За разлика от другите изброени, Дони изгради своето бъдеще и се издигна в социалните и музикални сфери. Създава хитове и до днес, но неоспоримо любим на публиката остава сингълът „Ближи си сладоледа”, който разби всички класации.
Много е трудно да се напише анализ на подобен чартбъстър, защото освен че е неоспорим хит, песента разбива и с уникалния си клип.
Е, нека започнем подред да разясняваме недоразуменията във връзка с този шедьовър, защото като всяка велика творба, и тази крие повече мистерии, отколкото можете да предположите.
Разбира се, всеки изследовател започва от очевидните неща. В случая това е клипът на песента. Но зад привидната невинност на кръшните движения на Дони се крие мистика от високо ниво.
Чупката в кръста, която виждаме на 15-тата секунда, символизира щастието, и може да се разтълкува като факт, че певецът е щастлив да пее дебилни песни. Дългата коса, символ на хипитата пък казва, че Дони не се е къпал от две години и четири месеца.
Танцуващите девет дами на заден план сиволизират Аполоновите музи, само че са по-грозни, с което режисьорът иска да каже, че никой не може да надмине боговете. Третата има чревна тения, което пък значи, че три определено не е късметлийско число (нумерология).
Следващият факт, който е доста притеснителен, е набиващият се на очи и уши странен мистичен текст. Непосветените слушатели го намират за тъп, но това е профания. Всъщност през цялото време е следвана нишката на желязната логика на великия творец, която просто се разклонява на някои места. Това прави и усвояването й малко по-затруднено. Ето и самия текст:

Какво си ме зяпнал,
защо все във мене гледаш.
Върви си ти по пътя
и ближи си сладоледа.

Ти мислиш, че можеш
силно да ме разтревожиш.
Не умирам аз от страх,
твърде смешно гледаш.

Ля-ля-ля-ля
ля-ля-ля-ля ля-ля,
твойте мускули не свалят
теб, око.

На мен ми се струва,
че не знаеш нито дума,
но те дразни всичко цветно
във наш'та природа.

Със мускул не става,
твоя само разрушава.
Купона е по-готин
без твойта порода.

Ля-ля-ля-ля
ля-ля-ля-ля ля-ля,
твойте мускули не свалят
теб, око.

Ля-ля-ля-ля
ля-ля-ля-ля ля-ля,
ти разваляш само цветния купон,
ближи си сладоледа.

Като начало, Дони се дразни от това, че някой го зяпа и все го гледа. Понеже самият Дони е член на специална организация, която се занимава с доставки на пици, той е перфектно обучен в бойните изкуства. Затова предупреждава нахалника, дръзнал да го зяпа, съветвайки го да си ближе сладоледа и да си гледа работата. Обаче келешът му с келеш продължава да го зяпа. Авторът зърва заплашителните пламъчета в очите на противника си, но запазва хладнокръвие. Даже се опитва да изкриви истината през хумористичната призма – според него натрапникът гледа смешно. Тук обаче дори учените на моето ниво все още нямат тълкувание на този странен факт (освен че великите умове принципно нямат чувство за хумор. Тихо там, Айнщайн!).
Следва една от най-значимите фигури в това произведение, и тя е образът на окото. В исляма окото на Мохамед, или всевиждащото око носи късмет, но окото, за което говори Дони, нито носи късмет, нито е всевиждащо. На всичкото отгоре не е и мускулесто, защото не може да се свали. Тук е засегната болната тема на автора – мускулите, които вършат сваляческата работа на плажа, с които той (авторът) явно не разполага (всъщност единствената изпъкваща част от тялото на автора е носът му). Затова и този пасаж е придружен от трагична партия, в която се изпълнява последователно няколко пъти сричката „ля”. Същата тази сричка е използвана и от Жо Дасен в безсмъртните му хитове, възпяващи тъгата от липсата на нещо – например „Ля Шанз Елизе” или „Ля кафе де троа коломбе”.
След като вече е обсъдил със своето вътрешно „аз” въпросът за окото, Дони прави най-глупавата и необмислена постъпка – започва да се подиграва на нахалника, който преди малко го е зяпал. По-глупавата част от публиката остава с впечатлението, че следващият куплет е насочен към окото. Тези очаквания се оправдават, но по-нататък в песента.
Изкарвайки прословутото си чувство за хумор, авторът започва да иронизира натрапника. Започва първо с традиционните подигравки, целящи да покажат колко е беден речникът на противника, а после преминава на по-висше ниво – екологичното. Намеква, че човекът срещу него се дразни от всичко цветно в природата. Тук обаче Дони удря греда – всички знаем, че с популяризирането на ГМО продуктите вече е нормално да се видят лилави домати и сини ягоди. Затова е абсолютно нормално човек да се дразни.
Следващият куплет е насочен отново към мистериозното „око”, за което говори Дони. Започва да се подиграва и на него. Безпощадната ирония на автора би съсипала всекиго, към когото е насочена. В случая той (авторът) избива комплексите си, като се подиграва на мускулите на окото. Той признава разрушителната им сила, но се гаври, че окото не може да ги използва както трябва. След това най-безцеремонно изгонва окото от купона, защото смята, че е по-готино без него. Какъв грубиян! Това може би се дължи на голямата депресия, която доскоро е била обзела Дони. Последствията от нея са твърде трагични, за да бъдат описани – Дони се подстригва и остава само с една позорна опашчица.
Песента свършва с повторение на партията на окото и със съвет към него да си ближе сладоледа. В този момент всеки осъзнава, че текстът е божествен. Сълза-предателка се спуска по лявата ми буза. Ще си скъсам дипломата и ще я изгоря. Никога не бих могъл да направя подобен хит. Явно в крайна сметка не разбирам нищо от музика.
Виновно е последното ми минор.

Сиромахов-младши, 25.04.2010