Самолетното ми пътуване: в пастта на дявола - Сага в три части от Боби Сиромахов

Самолетното ми пътуване – Сага в три части от Боби Сиромахов

ТРЕТА ЧАСТ

Нервите ми не издържаха. Сълза-предателка се стече по бузата ми и капна в колата. Да беше сега стюардесата тук, замислих се. Да ме погледне и да си каже „Еба си майката, мъжки сълзи! Този си заслужава, истински романтик. Ще му дам фейсбука.“ И да ми даде фейсбука. Но не. Пълна несправедливост. Срам. Позор. Доака ми се...

Принципно ставам доста раздразнителен, когато усетя, че в стомаха ми се прокрадва змията, която ми шепне с подъл гласец: „Спокойно, не ти се ака, само ти се подпръцва: пробвай и ще видиш.“ Имах грешката да пробвам няколко пъти, преди да разбера, че в такива ситуации не е разумно да се рискува. Обикновено, когато чуя подлия повик, започвам нервно да се оглеждам за тоалетна и да ходя с по-ситни крачки, но в конкретния случай доволно се усмихнах: имах повод да изпълзя от шибаната седалка, пропита с лоши спомени.

Докато се измъкна вече положението беше извън контрол. На всичкото отгоре количката с напитките блокираше пътя ми към кенефите! Ситуацията беше на живот и смърт, но аз запазих хладнокръвие и взех бързо решение. Затичах се по-бързо от Юсеин Болт и прелетях през завесите на бизнес класа, а скоро след това тръшнах вратата на бизнескласовия клозет. Докато трескаво си разкопчавах панталона, се успокоих с мисълта, че аз съм си тук за сериозен бизнес.

Облекчението се разля в мен като мексиканска вълна. Чувствах как олеквам с всяка секунда и си мислех, че скоро ще полетя... Всъщност аз вече си летях, но да сереш в самолет е жестоко. Принципно, всеки път, когато пътувам, седя няколко дни със запек след това, но със самолетите нещата стоят по друг начин. Няма по-голям кеф да се рееш над целия свят, над градчета и села хиляди метри по-ниско от теб, да те е отблъснала точно стюардеса... (задраскайте последното) и да се изсереш символично, като жест срещу системата и световния ред.

Ухилих се. Какъв бунтар бях само, а? Да ви серем на света. Истински Хан Соло. И той е акал в клозета на „Хилядолетния Сокол“.

Толкова бях окрилен от щастие, а и бях на вълна Стар Уорс, че не се сдържах и изревах като Чубака. Точно когато бях на средата на вика, на високото фа мажор, съдбата отново се намеси.

Вратата рязко се отвори и вътре нахълта моята любима стюардеса. Сепнах се и млъкнах на секундата. Няма да се излагам пред дамата, я. Запазих достойнство, акайки си кротко. Даже леко се поизпъчих, та да се създаде оптична илюзия, че имам мускули.

Стюардесата обаче не ме забеляза, което си е постижение, имайки предвид, че кенефът е метър на метър. За момент се пообидих, но внезапна усмивка си проправи път през мрачната ми физиономия: сексът на тясно винаги е по-забавен. Или поне така изглежда в интернет. На бачи Кико много ли му е било широко?

Стюардесата бясно заключи вратата, при което резенцто ѝ остана в ръката. Обърна се срещу огледалото и започна да си оправя невидим кичур.

-          Ше ѝ иба майката на тая курва аз, мамичката ѝ ше иба...

Аз тържествувах. Бях заключен в тесен кенеф с най-красивата жена, която бях виждал. Какво като беше от село? И аз имам прабаба от Ямбол. Съдбата ми даваше пореден шанс, нямаше как да го пропилея този път. Пък и това беше идеална възможност да задраскам две задачи от приключенския си списък: да правя секс и да правя секс в тоалетната на самолет.

Инициативата беше в мои ръце, затова аз реших тихичко да се прокашлям. Хем стилно, хем с осезаема еротика. Най-накрая нещо да ми се получи! Прокашлях се точно като  Шон Конъри.

Стюардесата подскочи. Забеляза ме и увеси челюст. Обърна се рязко към вратата и започна яростно да се опитва да намести резенцето на мястото му. Веднага надяна добре обработения си софийски акцент.

-          Извинете, не знаех, че има човек, не исках да ви притеснявам...

Щеше да излезе, мамка ѝ! Слава Богу резето не искаше да се закачи и аз имах време да я накарам да размисли. Бързо се изправих от тоалетната чиния и я спрях с покровителски поставена ръка на рамото – трик на самия Джеймс Бонд.

-          Но моля Ви, госпожице, вие хич не ме притеснявате, напротив даже. По-приятно е с компания.

Добре де, как можа да го кажеш това, напсувах се на ум, кой сере с компания? Трябваше бързо да измисля нещо.

В предварително извинение искам да кажа, че когато човек е поставен под силно напрежение, е слокнен да прави невъобразими неща. Поставете се в моята ситуация и ми кажете, че ще можете да измислите нещо по-добро от:

-          Не знам дали забелязахте, но аз от доста време ви гледам гърдите и съм възхитен.

Пълен провал! Тя само потрепери и ме помоли да си махна ръката от рамото ѝ и да седна, само че не чак толкова възпитано. Не беше лесна. Аз си седнах и продължих да се опитвам.

-          Вижте, не съм някакъв перверзник, но не мога да не си помисля, че съдбата има пръст в цялата тая работа. Ние двамата, две самотни души, сме заключени в тоалетната на самолет, аз съм със свалени гащи... то половината работа вече е свършена! - И се изхилих. Секси, а?

Стюардесата започна да се опитва да разбие вратата с рамо. Някак си успя да изкрещи „Имам си приятел!“ докато се стараеше да се махне. И кво като има приятел? Той да не е там, я!

Аз запазих хладнокръвие. 

-          И аз имам много приятели, не е чак толкова гадно, колкото звучи. - Това си беше мазна лъжа, щото единствените ми приятели бяха роднините ми.  - Освен това, те не се пречкат на съдбата. Писано ни е да сме заедно. Как се казвате? Или имената са след любенето?

Как го казах? Колко съм романтичен само, ако можех, щях да правя секс със себе си. То всъщност аз най-редовно правех секс със себе си, но най-накрая разбрах как съм успял да се сваля.

Стюардесата започна панически да крещи за помощ. Трябваше бързо да я спечеля, преди да си осигуря конвой за затвора на посрещане.

-          За вас, скъпа моя, бих лежал и в затвора. Но няма нужда да го казвам, вижте каква конфузна ситуация само: аз акам, а вие ме гледате и сигурно си мислите: „о, колко е красив и мъжествен“, но ви уверявам, че под повърхността се крие истински джентълмен. Нямам много пари, но ще ипотекирам апартамента и ще ви купя кола. Звучи ли като приемлива сделка? Ето, ще пусна някаква готина музика и ще се любим...

Извадих си телефона и таман пуснах Марвин Гей, когато вратата поддаде и стюардесата изхвърча от кенефа и ме остави да си акам сам. Имах време точно колкото да започна да се отчайвам, когато чух някакво дращене по вратата отвън и светнах – тя опитваше да се върне! Рещих да се опитам да ѝ помогна и отидох да ѝ отворя вратата и да ѝ подам ръка към това райско местенце, когато установих, че вратата е барикадирана отвън и е невъзможно да се отвори.

Марвин Гей пееше еротично, а аз седях затворен в кенефа и отхвърлен от любовта на живота си. Щях да се разплача. Седнах си и започнах да мечтая, че има поне някаква малка вероятност самолетът да се разбие.

По едно време всичко ужасно се разтресе и аз за момент се зарадвах, че сме се ударили в някоя висока скала. Господ раздаваше справедливост, щях да умра задоволително близо до любимата си. Но не се чуха писъци, напротив: отнякъде отекваха бурни аплодисменти. За нещастие се оказа, че само сме кацнали. Аз обаче останах в кенефа. Нямаше да понеса мазната усмивка на мазния дембел, а и бях сигурен, че и краката няма да ме държат. 

Не знам колко време съм седял в тоалетната, треперещ, псуващ без глас и гледащ знака „Пушенето забранено.“ В един момент усетих, че излитаме обратно за София и с мрачно чувство си помислих, че това беше моята екскурзия. Ебах ти и туризма, ебах ти и прехвалената работа. Въпреки че в кенефа безспорно беше по-широко отколкото на миризливата седалка, мястото не беше достатъчно, че да побере мен и унищоженото ми, разкъсано и смачкано достойнство. Защо все на мен? А стюардесата беше прекрасна. Какво сбърках? Бях находчив, остроумен, смел и леко загадъчен. Шибана съдба. Няма друга причина за неуспеха ми с божествената стюардеса. Е, поне си поговорихме с нея. Ще я намеря и във фейса. Някак си. Това обаче няма да поправи раните, нанесени на сърцето ми с хладнокръвна жестокост. Въздъхнах.

Смятам да разказвам, че беше яла чесън.

ДИ ЕНД

Боби Сиромахов, 22.9.15 г.