ГРОЗИНЕЛ (СТИХОТВОРЕНИЕ)

Грозинел

(на отчайващата дама, с която последно се запознах)

Самотата ми отвътре гори,

аз съм мъж, млад, нехубав и дебел,

любовният ми живот не върви,

затуй в мустака ти гъст съм се вплел,

Грозинел!

Ти си като истински Чубака,

брадичката ти е а-ла-козел,

изглежда съдбата ме надцака

със клюна си приличаш на петел,

Грозинел!

Издялана си сякаш от бетон.

Мита за Минотавъра съм чел;

Минотавър не си - по-скоро слон

козѝната ти е бодлива тел -

Грозинел!

Миришеш кат' излязла от блато,

аз, като същий Никола Фламел,

ще се опитам да изстискам злато

от цицата ти, твърда кат' котел,

Грозинел!

Мечтаех за германска девойка,

но ти ми падна - кой ме е проклел?

Със тебе сексът е чиста тройка,

след него сякаш Балкана съм снел,

Грозинел!

Обичам пропорцията точна:

цици; в стройни крака гъз да се е вплел,

ала няма за мен мацка сочна!

Затуй си единствената ми цел,

Грозинел!...

Боби Сиромахов, 24. I. 2013

САМО АКО СЕ ОБРЪСНЕШ (СТИХОТВОРЕНИЕ)

САМО АКО СЕ ОБРЪСНЕШ

(на дамата с естествения мустак от купона)

Не вярвах, а магия ти

върху мен постави със очи,

бих ти дал със дупе да ме блъснеш,

но само ако се обръснеш.

Признавам, ти си кръшна хубавица,

от деколтето ти наднича цица.

Искам невинността ми да откъснеш,

но само ако се обръснеш.

От теб ще прося милостиня,

щом стиснеш ме под мишница кат' диня,

ще се оставя на дивана да ме тръшнеш,

но само ако се обръснеш.

Заденсваме със теб в купона див -

да, носът ти не е толкоз крив.

Позволявам ти с парфюмче да ме пръснеш,

но само ако се обръснеш.

Обаче изведнъж приижда господин,

друг, с по-висок от мене чин;

зарязваш мен, със него ще окъснеш,

но само ако се обръснеш.

Замислям се. Със уискито не спирам,

защото тази вечер май пак ще мастурбирам.

О, мила, ще ти дам драмата ми да прекъснеш,

дори и да не се обръснеш...

За отчаянието от самотата...

Боби Сиромахов, 07 януари 2013

ЗИМНА СПИРКА (СТИХОТВОРЕНИЕ)

ЗИМНА СПИРКА

(на една хубава жена)

Тъмно е вънка, градът спи,

тихо, спокойно снегът си вали,

аз зъзна на спирка, вятър ме клати

и мисля си тъжно - еба ти!

Вече от час аз чакам тролея -

хич не ми иде да се засмея;

няк'ъв мангал ми говори на 'бати',

аз мисля си тъжно - еба ти!

Усещам, че иде бялата смърт:

ледът под носа ми съвсем стана твърд;

но изникват в ума ми кракà ти,

замислям се тъжно - еба ти!

Ти си като коледна елха -

усмивката ти е светла звезда.

Искам да ти сложа мойте лампички космати,

но мисля си тъжно - еба ти!

Желая до мен да спиш

и празниците да разкрасиш,

но сещам се - трябва да купя домати

и мисля си тъжно - еба ти!

Минава покрай мене автобус

и облива ме в студена гнус.

Зная, смееш ми се, хапвайки салати

и мисля си тъжно - еба ти!

Красотата ти е всичко за мен,

извивките ти хванаха ме в плен...

Дали ще изогря като илюминати? -

мисля си тъжно, - Еба ти!

За тебе мрачно размишлявам,

защото шансовете си изчислявам.

Дали ти за зелен хайвер ме прати? -

любовно, мисля си тъжно, - Еба ти!

И така, милостта ти и тролея чакам,

от любов искам зелето си да претакам...

На спирката зъзна, вятър ме клати,

и мисля си тъжно - еба ти, еба ти!

Боби Сиромахов, 11 декември 2012