Социологическото ми проучване (по Харолд Гарфинкъл)

Социологическото ми проучване
(по Харолд Гарфинкъл)

                Винаги съм изпитвал необяснимо влечение към  социологията. Идеята да се появявам по телевизията, да цитирам пенсионери и да печеля добри пари от това ми се ствуа крайно привлекателна. Пък и, в края на краищата, за да се направи добро социологическо проучване, човек трябва единствено да научи тънкостите в съставянето на лексикон.

                Един ден докато лежах на дивана, заровил глава във възглавниците, реших, че е крайно време да реализирам страстта си. Бях чел, че добрият социолог се занимава с интересни експерименти, преди да започне да скита из медиите. Прецених, че това е жертва, която съм готов да направя и отворих книгата на моя социологически идол - Харолд Гарфинкъл, пътеводната ми звезда. Той посочва един конкретен експеримент като подходящ за начинаещи социални аналитици. Взех тефтерчето, приготвих чара си, пуснах тънката социологическа усмивчица на самочувствието, която краси лицето на всеки учен-спец и тръгнах на лов.

                Експериментът е следният: младият ученик си набелязва жертва, която да тероризира с наглостта си. Когато обектът е определен, социологът внимателно присяда до него и започва кежуъл разговорче. Докато си говори с нищо неподозиращата мишена, ученият бавно се приближава към лицето ѝ. Целта е разстоянието между двете лица да е не повече от два сантиметра, а личното пространство на обекта - изнасилено. Когато тази цел е постигната, младши-социологът рязко се дръпва и записва засвидетелстваните реакции. Изследването трябва да се пази в пълна тайна от жертвата до последно!

                Разбира се, аз, като страстен последовател на науката за обществото, знаех, че няма да имам каквито и да е проблеми с експеримента. За да постигна максимална обективност, реших да го приложа на обекти от двата известни на човечеството пола - мъжки и женски. Резултатите бяха шокиращи.

                Тъй като съм човек, който обича женското внимание, но го получава единствено когато се блъсне в тях в асансьора, реших да започна с представител на нежния пол. Обадих се на една моя близка позната, която, за конфиденциалността на изследването, ще наричам Мадмоазел Х, и си уговорих среща с нея. Важно е да се уточни, че тя се зарадва на моето обаждане и не се изненадах, когато видях, че специално по този случай си е махнала мустака. Седнахме на една пейка и настъпи неловко мълчание. Забелязал съм, че винаги, когато се опитвам да заговоря жена, стигам до този момент, и не се разсеях. Надянах социологическата усмивчица на самочувствието, пуснах чара си в действие, вдигнах вежди и започнах процеса на приближаване. Едновременно с това подхванах разговорче-неглиже и незабележимо се наместих до нея.

                Реших да не задълбавам в тежки теми, затова я заразпитвах за войната в Сирия, минах през икономическата криза в Америка, обсъдихме хипотезата на конспирацията, че Ромни имал хемороиди, и точно бях започнал да я подпитвам за Кантовата "Критика на чистия разум" и дали чистият разум всъщност не е алегория за рефлективното трансцендентно познание на себе-то в отношение с негативното контрарационално влияние на ид-а[1], когато осъзнах, че е настъпил решителният момент от моя експеримент. Вече бяхме тет-а-тет, а разстоянието между лицата ни се беше смалило до една педя. Събрах кураж, стегнах се, незабележимо се сресах и продължих приближаването. Скоро се наложи леко да наклоня глава, тъй като Мадмоазел Х има силно изразен носов хрущял, в който рискувах да се блъсна. Обаче ловко избегнах тази опасност, а самоувереността му започна да си пробива път през тънкия лед на професионализма.

                Вече можех да преброя херпесите ѝ, когато се случи нещо неочаквано. Мадмоазел Х рязко скочи срещу мен, устните ѝ се разтвориха като мечи капан, а мен ме лъхна дъх на чесън. Разбира се, усетих накъде вървят нещата, като мангуста се плъзнах покрай внезапната атака и се отдръпнах на безопасно разстояние. Веднага извадих социологическото си тефтерче и започнах да записвам резултатите от експеримента. Оказа се, обаче, че премеждията ми изобщо не са приключили.

                Докато старателно нанасях информацията, Мадмоазел Х с тих, невинен гласец ме попита какво се случва. Почти бях забравил за нея. Небрежно ѝ казах, че съм в процес на обработка на данните за моето социологическо проучване. Тя беше изненадана - заприлича ми на вратаря на корейския национален отбор, когато научил, че ще бъде екзекутиран. Сметнах, че изненадата е приятна, и реших повече да не се занимавам с дамата. Но тъкмо проверявах докъде съм стигнал, когато се чу трясък, а в бузата ми сякаш се блъсна турски TIR, пълен догоре с бурканчета лютеница. Изумен, изплюх два-три зъба и се обърнах. Мадмоазел Х беше заела бойна поза, а между пръстите ѝ се подаваше метален бокс. Докато се чудех какво става, тя отново замахна, като този път откъсна ушната ми възглавничка. Реших, че ще е по-разумно да довърша процедурата по записването в къщи и се заизнизвах от пейката като червей-дъждовник от задръстен улук.

                Експериментът ми вървеше доста добре. Бях предизвикал яростна реакция при атаката на личното пространство. Детективският ми нюх не можеше да си намери място от щастие. Мислех си, че затова ме сърби коремът, но се оказа, че съм глътнал единия си кучешки зъб. Е, никое важно за човечеството изследване не е протекло без жертви, затова без много-много да се оплаквам се облепих с лейкопласт. Бях твърдо решен да довърша социологическата си диплома, след като отида на зъболекар. Когато прекрачвах прага на спаружената стоматология не подозирах, че това мое посещение ще бъде от решаващо значение за професионалното ми издигане.

                Отворих вратата на зъболекарския кабинет. Посрещна ме възрастен господин, който обикаляше помещението с авторитета на стар озеленител, на когото е възложено да трови гъсеници.  За конфиденциалността на изследването, ще го наричам г-н Х. Бързо седнах на стола, отворих широко уста, като скъсах няколко от лепенките си, и зачаках допира на опитните клещи на доктора. Човекът разгледа жалките остатъци от зъбите ми. След бърз преглед, г-н Х ми каза, в общи линии, че, ако, случайно, с тази своя устна конфигурация захапя бор и започна да движа главата си наляво-надясно, без проблем ще го отсека. Освен това можело да се откажа от мечтата си да свиря на хармоника, ако не ми направел чене. Трябваше да се съглася с него и докторът наля цимент в устата ми за отливка. Било иновация в стоматологията. Когато циментът позасъхна, г-н Х все една кирка, която до този момент беше подпряна на бюрото, и започна да отлепя отливката. Бях впечатлен от изключителния му професионализъм и реших, че е подходящ за експеримента. Затова се задействах.

                Бавничко започнах да скъсявам дистанцията между нас и да се повдигам от стола. Г-н Х ме предупреди да не мърдам, за да не се изплъзне кирката, но това не спря настъплението ми. Рязко се приближих към лицето му и с едно-единствено движение откъснах санитарната му маска, когато стана необратимото. Г-н Х внезапно се отдръпна, напсува ме и ме прасна с дръжката на кирката в корема, което беше доста болезнен начин човек да остане без въздух, признавам. Последното, което помня, бяха несправедливите му обвинения към мен в хомосексуализъм, после кирката твърде бързо се приближи към главата ми. Заспах сладко, като Петко Каравелов в Черната Джамия.

***

                Свестих се в Пирогов. Диагнозата ми беше отчайваща - бях на байпас, а единственото, което можех да движа, беше полу-отхапаната ми адамова ябълка. Представлявах перфектния партньор за салса. Замислих се. Планът на експеримента беше аз да изнасилвам лични пространства, а се оказа, че моето беше подложено на хомоцидна несексуална агресия. Крепи ме единствено спасяващата идея, че ако възстановя дори елементарна моторика, ще мога да се хваля, че съм жертвал тялото си в името на науката - като човекът, който измислил самобръсначката - той без да иска си отрязал носа. Само дето точно в момента ми се струваше, че съм правил и по-добри сделки. А и какво ми дреме за изобретателя на самобръсначката? Дори с него не мога да се утеша.

                Експериментът ми беше пълен провал. Никаква утеха няма за мен. Не стига, че не можах да си запиша резултатите като хората и реконструирам по спомен, а и ядох яко бой. Като се замисля, че просто се доближавах до лицата на хората ми става още по-гадно. Очевидно съм се лъгал, че социологическата усмивчица издава секси-самоувереност. Най-вероятно съм приличал по-скоро на разгонен сурикат.

                Явно работата на социолога далеч не е толкова лесна.

Боби Сиромахов, 13.Х.2012

---

[1] Теза, изказана от Фройд, към която съм скептично настроен.

КИРИЛ КИРИЛОВ - СТАРОБЪЛГАРСКИЯТ МАЙСТОР

КИРИЛ КИРИЛОВ - СТАРОБЪЛГАРСКИЯТ МАЙСТОР

Революционното време и промените в НГДЕК поставиха още един отдел на мястото му. Старобългарската катедра е натисната от тежката пета и едната вежда на

уважаемия джентълмен Кирил Кирилов,

на когото е кръстена кирилицата. Леко сивеещ, но все още в разцвета на половата си мощ, скитащият из класната стая косматоух съпруг подпира годежната си халка на чина и ведро разказва за разпадащи се тела и валящи ореоли.

Наричан на галено от учениците

Тутанкамон или Бойко Борисов,

той обединява хилядолетна дисциплина от лежане в саркофаг с премиерска хватка от желязо. Еротично подаващият се космърлак от разкопчаното най-горно копче на ризата стапя сърцата на младите ученички. Авторитетната скованост е

ключът към женската психология

и Кирил Кирилов знае това. Дълбоките разговори за корените на езиците имплицитно напомнят за оралната любов, на която той е майстор - за да акцентира това, вековният любовен колос намигва хитро и се повдига на пръсти в поза полу-шпиц. Тази поза е от години известна с половата си агресивност и

излъчва сигурност и балетни способности,

неща, за които всяка дева в любовта не крие, че мечтае.

Изисканото мистично чувство за хумор крие остра като бръснач мисъл и свръхспособност за водене на кежуъл разговорчета за светци и коренни гласни - сигурна основа за дългогодишно приятелство. Двете ръце се държат зад гърба, за да се укроти тяхната палавост и за да се намекне, че има нещо скрито. Едната е в наполеонова поза, което означава, че

Кирил Кирилов е лидер,

който ще прекара войниците си през руска зима и египетска пустиня, за да постигне своето. Под лего подгънатата му якичка се крие еротизъм и талант за пийване на ракийка, но само с прекрасна компания.

Безспорно, Кирил Кирилов е най-добрият избор за началник на нашата старобългарска катедра. Раменете му на плувец могат спокойно да износят тежестта на света. Със своя

неоспорим сексапил и авторитетна външност

Кирил Кирилов е покорил всяко женско сърце, което го е предизвикало, включително и на недостъпната дива Живка Икономова, която, надявайки се на любов, губи кариерата си от този подъл Казанова. Велик!

Боби Сиромахов, 19. 09. 2012

Ай уил олуейс лав ю – Уитни Хюстън (Саундтрак от „Бодигард”) (анализ)

Ай уил олуейс лав ю – Уитни Хюстън (Саундтрак от „Бодигард”)

  Като една от най-известните романтични песни, саундтракът от бруталния филм „Бодигард” неочаквано разби класациите по количество разревани танцуващи блус двойки за десетилетието (става въпрос за 90-те, новата награда принадлежи на Тони Стораро и невероятният му хит „Отличен 6” – но там обикновено хората плачат за вечно изплъзващата се шестица). Парчето е изпълнено от изящната негърка Уитни Хюстън, която пее с такава болка, защото сигурно я бие мъжът й.

  Песента започва с кратка интермедия, в която акапелно се изпълнява следният текст:

Ако аз трябва да остана,

Аз бих била само в твоя път.

Затова ще вървя,  но знам,

Ще си мисля за теб всяка стъпка от пътя.

  Тук вече дамите с по-слаби сърца се разплакват, защото усещат трагизма, който струи от горните редове, а тези, които имат слаби стомаси получават разстройство. 

  Обезсърчените дами се нуждаят от принц, който да им помогне да преодолеят тежката душевна мъка, която е настанала, затова и сега е моментът кавалерите да поканят партньорките си на танц. За по-залюхавите остава припевът, но ако и него изпуснете, вече нямате шанс.

И а-а-а-а-аз винаги ще те оби-и-и-и-чам.

Винаги ще те оби-и-и-и-чам.

Ти, мое съкровище, ти. Хм-м-м.

  Припевът е изпълнен с една леко доловима извивка и с едва забележимо удължаване на гласните. Хубаво е в този момент да водите дамата към дансинга, това ще й вдъхне кураж. Още по-хубаво е на дансинга вече да ви очакват други двойки – така партньорката ви ще се нахъси и в спортната си злоба и меракът да се докаже пред приятелките си може и да ви настъпва по-малко.

  Когато започва първят куплет, отпуснете се в ръцете на жената. Тя ще бъде твърде съкрушена от текста и мелодията и няма да има останали нерви, за да ви търпи да я водите.

 

Сладкокисели спомени

Само това си взимам с мен.

Айде, чао. Моля, не реви.

И двамата знаем, че не съм това, което ти трябва-а-а-а...

  Почитателите на китайското ядене могат да огладнеят при тези редове, както и да се възмутят как може така да се  омаловажават сладкокиселите неща.

  Разбира се, жените обаче чуват само пасажа „Не реви”. И се разревават още по-силно. Носете си кърпички за всеки случай, но имайте предвид, че някои дами имат навика да се бършат в сакото на кавалера си.

  Следва едно мощно изпълнение на припева, от което повечето от вас могат съвсем спокойно и неусетно да оглушеят. Това би било жалко, тъй като няма да можете да се насладите на разбиващото соло на саксофон, което напомня малко саундтрака от „Алф”.

  После наред е безкрайно повторение на припева – но не унивайте! Дори и да ви писне, дръжте здраво дамата си, за да не припадне от растящото напрежение. Дори това да не се случи, самоокуражавайте се с мисълта, че песента все някога ще свърши.

  Според дългогодишния опит на учения, 98% от жените безрезервно вярват във възможността думите от този текст да се сбъднат. Уви, 60% от тези жени се разочароват, другите 38% пък твърдят, че са били пияни. Лошото е, че има и мъже, които вярват в този текст. Те няма нужда да казват, че са пияни.  

  Като цяло песента е написана във връзка с вечната тема за нещастната любов. Старата Уитни се чувства обидена, че винаги ще обича своя „дарлинг”, а той нея – не (когато хванала мъжа си да й изневерява с морското свинче на съседите, Уитни се обърнала към своето куче – пуделът Джордж. Той успял да я утеши- пуснал в клетката на домашния любимец на съседите два глигана и когато мъжът на Уитни дошъл да се позабавлява, те топло го посрещнали за четворка белот). В депресията си изпълнява парчето с финес и лекота, присъщи на Йорданка Христова. С множество извивки и сложни певчески фигури, песента прелива от трагизъм и се изпълнява от фа мажор.