КИРИЛ КИРИЛОВ - СТАРОБЪЛГАРСКИЯТ МАЙСТОР

КИРИЛ КИРИЛОВ - СТАРОБЪЛГАРСКИЯТ МАЙСТОР

Революционното време и промените в НГДЕК поставиха още един отдел на мястото му. Старобългарската катедра е натисната от тежката пета и едната вежда на

уважаемия джентълмен Кирил Кирилов,

на когото е кръстена кирилицата. Леко сивеещ, но все още в разцвета на половата си мощ, скитащият из класната стая косматоух съпруг подпира годежната си халка на чина и ведро разказва за разпадащи се тела и валящи ореоли.

Наричан на галено от учениците

Тутанкамон или Бойко Борисов,

той обединява хилядолетна дисциплина от лежане в саркофаг с премиерска хватка от желязо. Еротично подаващият се космърлак от разкопчаното най-горно копче на ризата стапя сърцата на младите ученички. Авторитетната скованост е

ключът към женската психология

и Кирил Кирилов знае това. Дълбоките разговори за корените на езиците имплицитно напомнят за оралната любов, на която той е майстор - за да акцентира това, вековният любовен колос намигва хитро и се повдига на пръсти в поза полу-шпиц. Тази поза е от години известна с половата си агресивност и

излъчва сигурност и балетни способности,

неща, за които всяка дева в любовта не крие, че мечтае.

Изисканото мистично чувство за хумор крие остра като бръснач мисъл и свръхспособност за водене на кежуъл разговорчета за светци и коренни гласни - сигурна основа за дългогодишно приятелство. Двете ръце се държат зад гърба, за да се укроти тяхната палавост и за да се намекне, че има нещо скрито. Едната е в наполеонова поза, което означава, че

Кирил Кирилов е лидер,

който ще прекара войниците си през руска зима и египетска пустиня, за да постигне своето. Под лего подгънатата му якичка се крие еротизъм и талант за пийване на ракийка, но само с прекрасна компания.

Безспорно, Кирил Кирилов е най-добрият избор за началник на нашата старобългарска катедра. Раменете му на плувец могат спокойно да износят тежестта на света. Със своя

неоспорим сексапил и авторитетна външност

Кирил Кирилов е покорил всяко женско сърце, което го е предизвикало, включително и на недостъпната дива Живка Икономова, която, надявайки се на любов, губи кариерата си от този подъл Казанова. Велик!

Боби Сиромахов, 19. 09. 2012

Ай уил олуейс лав ю – Уитни Хюстън (Саундтрак от „Бодигард”) (анализ)

Ай уил олуейс лав ю – Уитни Хюстън (Саундтрак от „Бодигард”)

  Като една от най-известните романтични песни, саундтракът от бруталния филм „Бодигард” неочаквано разби класациите по количество разревани танцуващи блус двойки за десетилетието (става въпрос за 90-те, новата награда принадлежи на Тони Стораро и невероятният му хит „Отличен 6” – но там обикновено хората плачат за вечно изплъзващата се шестица). Парчето е изпълнено от изящната негърка Уитни Хюстън, която пее с такава болка, защото сигурно я бие мъжът й.

  Песента започва с кратка интермедия, в която акапелно се изпълнява следният текст:

Ако аз трябва да остана,

Аз бих била само в твоя път.

Затова ще вървя,  но знам,

Ще си мисля за теб всяка стъпка от пътя.

  Тук вече дамите с по-слаби сърца се разплакват, защото усещат трагизма, който струи от горните редове, а тези, които имат слаби стомаси получават разстройство. 

  Обезсърчените дами се нуждаят от принц, който да им помогне да преодолеят тежката душевна мъка, която е настанала, затова и сега е моментът кавалерите да поканят партньорките си на танц. За по-залюхавите остава припевът, но ако и него изпуснете, вече нямате шанс.

И а-а-а-а-аз винаги ще те оби-и-и-и-чам.

Винаги ще те оби-и-и-и-чам.

Ти, мое съкровище, ти. Хм-м-м.

  Припевът е изпълнен с една леко доловима извивка и с едва забележимо удължаване на гласните. Хубаво е в този момент да водите дамата към дансинга, това ще й вдъхне кураж. Още по-хубаво е на дансинга вече да ви очакват други двойки – така партньорката ви ще се нахъси и в спортната си злоба и меракът да се докаже пред приятелките си може и да ви настъпва по-малко.

  Когато започва първят куплет, отпуснете се в ръцете на жената. Тя ще бъде твърде съкрушена от текста и мелодията и няма да има останали нерви, за да ви търпи да я водите.

 

Сладкокисели спомени

Само това си взимам с мен.

Айде, чао. Моля, не реви.

И двамата знаем, че не съм това, което ти трябва-а-а-а...

  Почитателите на китайското ядене могат да огладнеят при тези редове, както и да се възмутят как може така да се  омаловажават сладкокиселите неща.

  Разбира се, жените обаче чуват само пасажа „Не реви”. И се разревават още по-силно. Носете си кърпички за всеки случай, но имайте предвид, че някои дами имат навика да се бършат в сакото на кавалера си.

  Следва едно мощно изпълнение на припева, от което повечето от вас могат съвсем спокойно и неусетно да оглушеят. Това би било жалко, тъй като няма да можете да се насладите на разбиващото соло на саксофон, което напомня малко саундтрака от „Алф”.

  После наред е безкрайно повторение на припева – но не унивайте! Дори и да ви писне, дръжте здраво дамата си, за да не припадне от растящото напрежение. Дори това да не се случи, самоокуражавайте се с мисълта, че песента все някога ще свърши.

  Според дългогодишния опит на учения, 98% от жените безрезервно вярват във възможността думите от този текст да се сбъднат. Уви, 60% от тези жени се разочароват, другите 38% пък твърдят, че са били пияни. Лошото е, че има и мъже, които вярват в този текст. Те няма нужда да казват, че са пияни.  

  Като цяло песента е написана във връзка с вечната тема за нещастната любов. Старата Уитни се чувства обидена, че винаги ще обича своя „дарлинг”, а той нея – не (когато хванала мъжа си да й изневерява с морското свинче на съседите, Уитни се обърнала към своето куче – пуделът Джордж. Той успял да я утеши- пуснал в клетката на домашния любимец на съседите два глигана и когато мъжът на Уитни дошъл да се позабавлява, те топло го посрещнали за четворка белот). В депресията си изпълнява парчето с финес и лекота, присъщи на Йорданка Христова. С множество извивки и сложни певчески фигури, песента прелива от трагизъм и се изпълнява от фа мажор.

15-ти септември за едно примерно модерно момиче (дневник)

15-ти септември за едно примерно модерно момиче

Мило дневниче,

Тфа просто не е истина! Напрао ше се застрелям от кеф!  Приеха ме във френската за осми клас и ся мама ше ми купи баси и яките кецки. Такива със зеленко отстрани и розово отгоре. Напрао момчетата в даскалото ше ги подлудя. Е, верно ся, че балът ми е 28, ама за сметка на тфа бюста ми е 83 - шсе преживее. Чудя се ся кфи ли ше са момчетата в класа. Чувала съм, че във френската винаги има много яки пичове, щото момичетата трябва да си упражняват френския. Нали е езикът на любофта?  Аз дося добре съм се оправяла с езика, значи сигурно ше съм добра ученичка. Пък и сестра ми наскоро завърши Френска фиолгя(тфа не знам как се пише още, малка съм за тея думи) и ми каза, че френският е лесен. Само въртиш езика, вика, и смучеш буквите. Аз тренирах в Созопол, като смуках буквите от табелата, ама получих херпес. Ся ше видим кфо ше стане. Стискай палци!

Мило дневниче,

На 15ти септември беше тъпо. Нещо ни събраха там цялото даскало, държаха някви речи там едни кисели зелки,въобщеее... Умрях от скука. Аз си мислех, че гимназията е по-така, по-весело. Че ше става купон.  Ама йок будала, както казват по телевизията. Не знам какво значи, ама беше нещо гадно, щото Аслъ се разплака, като й го казаха.

Обаче какви момчета имаааааааа... Напрао чук! Значи влизам си аз в стаята, в 8ми ''де'', и кво да видя? Не е Брад Пит, не е Джордж Клуни! По-хубав е даже и от Тони Стораро! Ама един такъв, красавец, с големи рамена и много секси задник. Направо ми спря въздуха - то си е биология тва! Не знам как си стигнах до чинчето. Почна да ми се оправя настроението с такъв секси съученик. Вече имам план как да го спечеля!

Мило дневниче,

Баси разочарованието. Секси съученикът се оказа учителят по физическо. Разбрах го, докато си упражнявах френския с него в съблекалнята. Напрао ми се разби сърчицето ми разби. А се оказа, че ми е и класна. Кошмар!

Оплаках се на новата приятелка - Стефка. А тя вика 'Няма страшно, миличка, остави го тоя, всеки може да види ква хубавица си. Е къде е Мишо, вика, той много си е паднал по тебе, а не  е лошо момче'. Да бе! Мене не ми пука колко си е паднал Мишо по мене. Той е нисък, дебел и с афта, а класната е висок, снажен и прекрасен. То е като да избираш между трабант и порше. 

Поканиха ме на купон едни момчета от 12ти клас. Дано да имат водка, че нещо много ми е паднало самочувствието.

Мило дневниче,

Никога повече няма да ходя на купони! Отивам аз, а то се оказа, че е на някъв мизерен таван и се спънах в 2-3 клошаря, докато се кача до горе. Тамън да се откажа, и вратата пред мене се отваря и няква ръка ме дръпва вътре.

В началото като влязох, вътре беше като началото на концерта на Миро от 'Каризма'. Яко пушек! Ама нищо не се вижда! Дадоха ми някъв противогаз и ми казаха, че е специално за осмокласници и лека-полека почнах да свиквам. Гледам, сичките там насядали по турски на земята и пушат. Ама страшна воня се разнася! Направо ми се насълзиха очите! Преди един месец четох едно интервю в Космополитан с Виктория Бекъм. Тя разправя там, че Дейвид като си свали чорапите след тренировка - няма такъв ужас. Разбрах я на този купон. Ама нищо де, имаше водка.

Изпихме ние по една чашка и решиха да ни водят на ледената пързалка. Аз никога не бях ходила и се навих. Най-голямата грешка в живота ми!

Само като се качих на тея кънки разбрах, че ще умра. То не се хлъзга, не се пързаля, направо е ужас! Обаче те ме навиваха и аз кво да правя, трябваше да се кача. И тва вече само моят късмет може да е. Задърпаха ме там по пързалката а аз пищя, та се късам. То не че ме беше страх, ама ми идваше отвътре да пищя. По едно време обаче прегракнах и те решиха, че съм му хванала цаката. Пуснаха ме. Единственото, което помня, е как ледът се приближава с голяма скорост към красивото ми личице, все едно иска да ме целува. И аз се сетих за класната. После е черно, ама не онова кофти черно, а едно приятно такова, с мисълта за класната, който се грижи за мен.

Свестих се в Пирогов. Вместо класната, до мен стоеше дебела медицинска сестра с мустаци, а Стефка седеше до леглото и се късаше от рев. Беше решила, че съм умряла, милата. И аз тамън да й кажа, че съм добре, усетих, че нещо не е наред.

Ръката ми автоматически провери как ми е косата. Беше окей. Отдъхнах си. Това беше последното отдъхване в живота ми. Започнах да проверявам останалите части от прекрасното си лице. Накратко: липсваха ми четири зъба и половин ухо, бях си одраскала бузката и нослето ми беше станало като зурла. На снимките приличах на лош колаж на Силвестър Сталоун. А Стефка седи отстрани и реве.

Мило дневниче,

Взех решение. Животът не е за мен. Аз съм по-красива и по-умна от всичко на тази планета. Вярно, че още не съм завършила осми клас, но си имам природна интелигентност. Мисля, че Господ се нуждае от булка, и аз нямам нищо против да се задомя с толкова секси мъж. Пък и коя е по-достойна от мен да е жена на шефа на света?

Казах на Стефка да ми донесе кецките с розовкото. Те са ми единственият спомен от доброто старо време, когато бях красива. Ще взема връзките и ще се обеся на рамката на леглото. Искам да започна на чисто горе на небето.

Дано само да имам същия невероятен бюст.

Боби Сиромахов, септември 2011